Да се завърнеш…

 

Да се завърнеш в бащината къща
и празнота от нея да те лъхне,
да видиш болестта на баща ти как се разгръщa
и как бавно той пред очите ти съхне.

После тихо да поседнеш на старото легло
и на челото му ръка да поставиш,
в очите,гаснещи да го погледнеш бегло
и спокойствието ти вече да забравиш.

И полека на спомени детски да се отдадеш,
да огледаш всеки ъгъл на бащината къща,
на немощния си отец ръка да подадеш
и да зърнеш как живецът в него се завръща.

С кучето си,твоят верен приятел
да обиколиш местата,където си играл,
кога дете си бил и на мечти ваятел,
кога праскови узрели в пазвата си брал.

И после от мъха им си ти пощурявал,
и в Дунава си бързал да се потопиш,
и от игри до късно си се уморявал,
и без да вечеряш си лягал да спиш…

…Но старият простенва и бързо сепваш се ти,
разхвърчат се спомени като рояк пчели-
едни свежи,други не,но всички с мечти,
а ти си сред тях още дете,като че ли.

Спомени,спомени отпреди четиридесет години…
Ето,баща ти е все още млад,
пращящ от сили,крепки и зрими
и в постоянно съпътстващ го глад.

А днес,все му напомняш и го подканваш,
гръмко в ушите му глухи изричаш слова,
уповаваш го с надежда,с вяра захранваш,
за да не чува на смъртта зова.

Господи,Ти,Който даваш дни на човека
и Си Милостив към всеки от нас,
не оставяй гласа ни в немощ да звека,
за да Те Славим в пълен захлас.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Небесна мъст

съд

Т- – – – – – – а!С- – – – а!М- – -я!
Питам се:Какво им сторих?
Какво не успях пред тях да разкрия
от Словото Божие,кога в храма говорих?

Там,в него,кога службите течаха
и мир трябваше да има в техните сърца,
в гърдите им ярост клокочеше,очите горяха
и злоба се изписваше по техни лица.

Те не можеха никак да понасят-
незнайно и непонятно по причини какви,
че другите от службите отнасят
частички благост и поуки евангелски.

О,иначе на добродетелни се правеха
и на помощ се притичваха сами,
но с нея те живота ми отравяха
и понасях аз безброй,безброй щети.

Но някога сами ще разберат-бавно и полека
туй,що ми сториха с толкова хъс.
Върху тях ще се връща то до скончание века,
за да проумеят те,що е  туй Небесна мъст.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Житейска броеница

Какво е Животът,ако не Страдание!!!
-изрекъл тези думи древен мъдрец.
Що и да положи човек като старание,
не ще избегне той среща с подлец.

Няма човешко сърце да не е брулено
от ветровете и бурите на страданието,
често пъти идва при нас то забулено,
нашепват туй редовете на преданието…

…О,несретен наш живот,защо си ти такъв?
Защо тъй силно ни държиш в своите ръце?
Закотвяш ни във времето и то със хъс какъв
и затягаш обръч около нашето сърце!

А друг път ни караш да те разпиляваме
безразсъдно,безумно и безотговорно
и премалели от болка да гаснем и изтляваме,
тъй далече от битие разумно,животворно!

А после,свити там,в ъгъла на живота
болезнени рани тихо да ближем
и да нямаме в себе си вече охота
на броеницата житейска дни да нанижем…

йерей Иван Илчев

Стандартен