Да се завърнеш…

 

Да се завърнеш в бащината къща
и празнота от нея да те лъхне,
да видиш болестта на баща ти как се разгръщa
и как бавно той пред очите ти съхне.

После тихо да поседнеш на старото легло
и на челото му ръка да поставиш,
в очите,гаснещи да го погледнеш бегло
и спокойствието ти вече да забравиш.

И полека на спомени детски да се отдадеш,
да огледаш всеки ъгъл на бащината къща,
на немощния си отец ръка да подадеш
и да зърнеш как живецът в него се завръща.

С кучето си,твоят верен приятел
да обиколиш местата,където си играл,
кога дете си бил и на мечти ваятел,
кога праскови узрели в пазвата си брал.

И после от мъха им си ти пощурявал,
и в Дунава си бързал да се потопиш,
и от игри до късно си се уморявал,
и без да вечеряш си лягал да спиш…

…Но старият простенва и бързо сепваш се ти,
разхвърчат се спомени като рояк пчели-
едни свежи,други не,но всички с мечти,
а ти си сред тях още дете,като че ли.

Спомени,спомени отпреди четиридесет години…
Ето,баща ти е все още млад,
пращящ от сили,крепки и зрими
и в постоянно съпътстващ го глад.

А днес,все му напомняш и го подканваш,
гръмко в ушите му глухи изричаш слова,
уповаваш го с надежда,с вяра захранваш,
за да не чува на смъртта зова.

Господи,Ти,Който даваш дни на човека
и Си Милостив към всеки от нас,
не оставяй гласа ни в немощ да звека,
за да Те Славим в пълен захлас.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s