Рождественски миг

В омаята на прелестна магия,
под купола на храм свещен
пак бленувам за Свята литургия
в ден неделен,ден благословен.

Но питам се дали съм аз готов
за служба благодатна,свята,
дали във този свят суров
съвестта ми  е в истина облята?

Вгледах се в духовния си лик,
разрових всяка ниша в него,
припомних си и всеки негов миг,
раздипляйки без жал и свойто его.

„Крокодилски“ сълзи не съм аз лял,
на съвестта си съм оставал верен,
мефистофелски не съм се смял,
в тревогите съм бил умерен,

в тревогите към ближния до мене-
дали има всичко в своя ден
или иска всичко да обземе
от своя егоизъм упоен.

Дълбоко в себе си,вгледал се прозрях
на живота отредената отсъда,
разбулих всякакъв във мене грях
и поглед вперих в небосвода.

О,Господи,чуй Ти моята молитва
в Рождественския светъл миг
нека Твоят поглед ни изпитва
достойни ли сме за Святия Ти Лик!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Кога?

Ти виждал ли си във небето
полет на величествен орел
как сянката му носи се в полето,
а той слънцето с криле допрел?

Тъй човекът е в живота-
духът му рее се като орел,
а плътта му недалеч от скота
потапя се в греховен акварел.

В палитра на греховни страсти
топи тя влакнеста си четка,
обвзета от безумни сласти
в плена на Гоморска гледка.

Плътта в конвулсии трептяща
достига дивия си апогей,
а на лице й усмивка блестяща
започва да сияй и грей.

Духът често към плътта поглежда
и безмилостно си я кори,
живее той със своята надежда,
че плътта най-после ще се умори.

Но кога плътта своя глад ще засити?
Кога тя духа ще проумей?
Да се отърве от сласти-паразити
и най-после духовно да узрей!!!

йерей Иван Илчев

Стандартен

До края

До края на дните човешки
Евангелието все се проумява!
Чрез Него се тълкуват грешки
и Смисълът му ни изумява.

Някога Христос на Своите ученици
думи,чудати и силни изрече:
баща и майка в тези редици
са,които Отца ни в добрина облече!

Тези слова се трудно проумяват
в оня първи миг на тяхното чуване,
но те са,които извисяват
ония,що Бог дарил е със добруване.

Защото колко пъти във живота
ближен-неверник ти е отреден,
(направо като наказателна рота)
до кости с атеизъм зареден.

Но ти си длъжен да го траеш
и невярата му с вяра да сломиш,
защото най-добре ти знаеш
как Вярата в Любов да претвориш.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Не желая

Не желая радост прекомерна
да пълни житейските ми дни,
нито гордост лицемерна
да трови мойте бъднини.

А бурите,завихрени в моята душа
искам Ти,Иисусе,да ги укротиш,
та Храма във сърце ми да не разруша,
а Ти блясъка в очи ми да не угасиш.

Да не се отчайвам никога в живота,
очите ми все да са в Твоето Небе,
да не забравям нивга Твоята Голгота,
да се не плаша от житейското море.

Дори бури да налитат с бесни ветрове,
не ще ме стреснат и уплашат,
не ще трепне моето сърце-
за мене те нищо не ще значат.

Защото аз имам Теб,Христе,
Ти си моята твърда опора,
с Отца и Дух Светий-Вие сте
на живота моята Аврора.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Изпитал си ме

снимка Ирина фон Ден(Irina von Dehn)

Изпитал си ме,Господи,това съм осъзнал,
делата ми и мислите Ти си ги узнал!

Преди думи всякакви аз да изрека
Ти вече знаеш,Господи,що ще прорека.

Ти Знание си чудно с недостижими висини
и Мъдрости безкрайни с неизмерими дълбини.

Човекът е суетен във всички си дела,
но мисълта му,Господи,тя лети с крила.

А плътските наслади са му слабостта!!!
(а как вредни са те за Вечността!!!)

Но сътвори го Ти със Твоите ръце,
затуй той търси все Твоето лице!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Скверни мисли

Когато някой ден ликът ти
билборд черен украси,
във сърцето на врага ти
главня на мъст ще угаси.

Децата твои ще отдъхнат
от Алцхаймерските ти дела,
сълзи им бързо ще изсъхнат
от твоя не една беля.

Ще бъдеш скоро ти забравен,
не ще оставиш ни следа,
гробът твой-напълно изоставен,
на забвение ще е среда.

Затуй,добре е ти да изгориш,
да се превърнеш в пепел в крематориум,
дори некролог да не позволиш,
та името ти да не спрягат в мораториум.

Да бъде прахът ти в морето разпръснат,
където да плуваш обичал си ти,
а в паметта на малцина възкръснат,
словата ти-в техните им лепоти.

йерей Иван Илчев

Стандартен