Една дума

Дума!Смразяващ жест!
И всичко в тебе рухва!
Като че ли си в неземен тест
и бомба в стомаха ти избухва!

Развалина някаква ставаш ти,
едва крепяща се на крак,
(сякаш останал си без кости),
а в душата ти е пълен мрак!

О,Слово!Ти си тъй могъщо!
Събаряш или градиш във миг!
Единствено на човека си присъщо
и извайваш неговия лик!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

По Вярата ни…По Волята ни…

Резултат с изображение за снимки на добро и зло

Защо има зло по земята???
Нали на всичко Създател е Бог!!!
Въпрос,що в главите ни се мята
и боде ни той,подобно глог.

А той,въпросът си е философски-
доброто и злото се в него преплитат
и още по-точно е той теософски
и отговор дава на тези,що питат.

Бог като природа създал е света!
И венец на Творението е Човека!
Това се знае от хиляди лета,
знае се това от памти века!

Но Мефистофел в своите мрежи оплита
оня от нас,който е до кости самолюбив,
защото щедро дава на такъв да опита
пари и слава,та дяволски да е щастлив.

Защо,обаче като Зукърбърг са някои
и парите за тях не всичко значат,
не зачитат те мерзавеца всякой,
но затуй ги и злини не закачат.

Но други са в плен на тази омая:
на славата,парите и разкоша,
но при такива,бързо идва края
и прави им репутацията лоша.

Тъй,че Бог не ни е виновен-
създал е Той всичко с Любов!
Нашата воля е виновник основен,
що събаря ни в житейския ров!

Но Бог щедро я влага във всеки,
както някога-дори и в Луцифер!!!
С нея някой следва пътища леки,
а друг,о,той е на злото пък буфер!

Но пак с нея трети става хуманист
и служи предано и вярно на Доброто,
не съди той никой,дори и атеист
и не е олицетворение на Злото.

Тъй,че за Злото Бог няма вина.
Виновни сме ние със своята Воля,
наша е на земята всяка злина
и във живота ни-всяка неволя!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Толерантност

Когато във захлас застана
в някой час вечерен,тих,
разбирам,че не мога да престана
да улавям поредния свой стих.

Стихът,що в мене зазвучава
и изпълва душевния ми мир,
когато разбирам какво означава
да си зареян в словесен всемир.

Когато изпадам в магична безтегловност,
в някаква необяснима антигравитация,
когато съм чужд на твърда безусловност
и никога не търся поредната сензация.

Защото не е сензация мойта толерантност,
изпълваща с търпимост дългите ми дни,
нито пък,че в мене има още арогантност,
що прави ми със някой отношенията зли.

Какво е лицето на човешката същност,
каквато желая да срещам у всеки?
Но какво,какво искам аз всъщност?
Да не би да търся пътища леки?

Не,все тръгвам по път неравен,трънлив,
минаващ през лабиринта с името Живот,
извиващ се над пропасти и често ронлив,
под един оловносив,мрачен небосвод.

Но знам,кога вървя го в сърцето със Вяра,
Бог следи всяка стъпка на моето Аз
и ако поставям на его-то си мяра
знам,благослов ще получа тогаз.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Невидима стрела

Резултат с изображение за снимка съзвездие стрелец

Дали начало ни е любовта
или плод сме на гореща страст?
Кой знае истински реалността-
дали не сме продукт на сласт?

Как започва нашият живот?!?
С две задъхани и вкопчени тела!!!
С една,тъй мъничка частичка плод,
подобна на невидима стрела!!!

И започва тайнство с името Живот.
За него нужни били са двама!
Една утроба като Свят Кивот,
що скътва скрижалите на храма.

На храма,зовящ се гордо Човек,
разтворил двери на неземни трезори,
с отправен взор към минал или идещ век,
с дух,зареян в небесни кръгозори.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Българийо!!!

Кога всъщност бяхме добре?
Може би през комунизма???
Който мачкаше всеки „омбре“
с него,със тоталитаризма!!!

Или сега при демократизма???
Когато като пяна мръсна
изплува зверски мутризма
и капитализма червен лъсна?!?

А иначе земя сме,напоена с история,
с внушителните пет хиляди години
ширела се е тук тракийската глория,
а Орфей омайвал е хора и гадини.

Кога,Българийо,ще влезеш в крак
с европейската и световна мяра,
кога ще навлезеш в техния такт,
кога ще изпълниш се със Вяра?

С Вяра,че можеш под това слънце
да изграждаш достойни свои чеда,
които да милеят за всяко твое зрънце
и след себе си да оставят трайна следа.

Следа на труд и целеустременост,
следа на умиление и благородство,
следа на достойнство и почтеност,
следа Златновековна по сходство.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вселенско единство

Резултат с изображение за снимки на медитация
Във вдъхновение религиозно
търсим и откриваме Бога,
тогава душата ни мистериозно
проумява думите:Аз мога!

Щото в трепета на своята душа,
устремена към Великата тайна
сърцето казва:Не бива да руша!
и оставя Надеждата трайна.

В Божествеността на живота,
в оня миг,наречен святост
всеки в плена на своята охота
разумява житейския патос.

В него,Вселенското единство
на красота,хармония и Вяра
добрите не са вече малцинство
и имат в сърцето си мяра-

мяра на злобата и крайното его,
мяра на амбицията хладна,
подредба на житейското „лего“
с подмяна на психиката стадна.

Там,в сакралните дълбочини
на него,нашето сърце
се зачеват верови величини,
които променят човешкото лице.

Из ядрото на нашата същност,
под знака на Божията любов
се ражда Христовата общност
и живее под Негов Покров.

Тогава Съвършенството и Светостта,
озарени от Христовата Светлина
раждат плодовете на Благостта
и тушират в сърцето всяка злина.

йерей Иван Илчев

Стандартен

На брега

Ravda

На брега на синьото море съм
в свежа утрин,в януарски ден.
И слънцето крепи се на косъм
на хоризонта да изгрее и в мен.

Зазвуча в душата ми позната песен,
слънцето в небето се бавно изкатери,
на земята застана то в ъгъл отвесен,
а сърцето ми ритъма на песента намери.

И този ритъм чуден не бе той нов,
бе ритъм,устоял на времето във нас,
да подтикне ни към подвизи готов,
а познат ми беше неговият глас.

И този глас много тихо ми нашепна:
„Аз съм с тебе във всичките ти дни!“
и като че ли нещо в мене трепна
и направи ми минутите  добри!

О,Господи!Знам,където и да ида,
моят Ангел все ще бди над мен,
а сърцето ми гласът Ти ще ожида,
за да не бъда от нищо лишен!

йерей Иван Илчев

Стандартен