Толерантност

Когато във захлас застана
в някой час вечерен,тих,
разбирам,че не мога да престана
да улавям поредния свой стих.

Стихът,що в мене зазвучава
и изпълва душевния ми мир,
когато разбирам какво означава
да си зареян в словесен всемир.

Когато изпадам в магична безтегловност,
в някаква необяснима антигравитация,
когато съм чужд на твърда безусловност
и никога не търся поредната сензация.

Защото не е сензация мойта толерантност,
изпълваща с търпимост дългите ми дни,
нито пък,че в мене има още арогантност,
що прави ми със някой отношенията зли.

Какво е лицето на човешката същност,
каквато желая да срещам у всеки?
Но какво,какво искам аз всъщност?
Да не би да търся пътища леки?

Не,все тръгвам по път неравен,трънлив,
минаващ през лабиринта с името Живот,
извиващ се над пропасти и често ронлив,
под един оловносив,мрачен небосвод.

Но знам,кога вървя го в сърцето със Вяра,
Бог следи всяка стъпка на моето Аз
и ако поставям на его-то си мяра
знам,благослов ще получа тогаз.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s