Спомен по Достоевски

Разумът е безсилен да обясни нашето страдание.
Понякога той е кошмар за душата човешка.
Затуй говори и Библейското писание,
показвайки ни не една житейска грешка.

Карамазов вярва,че е намерил туй,що е търсил
и пред погледа на всички в локвата кална
главата си с пепел той е поръсил,
разтърсвайки до основи душата си страдална.

Моята „Осанна!-ни казва Достоевски
е преминала през горнилото на страданията,
видяла е мизерията и глада човешки,
къпала се е в сълзите на разкаянията!“

йерей Иван Илчев

Стандартен

Спомен по Хесе

Спомняте ли си „Игра на стъклени перли“,
която се превърна във финална симфония,
където Хесе в размисъл ни хвърли,
показвайки на хаоса смъртната агония.

Модусът на Вярата в екзистенциален план
срещу разрушителните тенденции в живота,
духовното единство и възторжен плам,
попаднали в прегръдката на Саваота.

Бог е и вътрешно постижима Реалност,
(защото Истината се живее,не се разсъждава),
що изхвърля из сърцата ни всяка невярност
и на подкорието ни силата утвърждава.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Спомен по Екзюпери

Вечната мечта по загубеното детство
прави Малкия принц,вдъхващ ни утеха
на всеки,що спомня свойто пълнолетство
до оня миг,кога осемнайсетте го подеха.

Малкият принц е идеал на човечност
със неговия поглед нагоре към звездите.
Той се отправи към космическа далечност,
тръгвайки смело на невинността по следите.

Прозата на Екзюпери има своето величие
като онова,разстилащо се Божествено мълчание,
което носи в сърцата ни тайнствено триличие,
показвайки пред очите ни звездно величание.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Заръка

Душевният мир е крайъгълен камък
на вътрешният наш живот
и поддържа  невидимия пламък
в сърцата ни от род във род.

Мирът и Радостта-тез Евангелски съкровища
побеждават в нас безпокойството и мъката,
изпълват ни с толкова неведоми неща,
които носят на Вечността заръката.

Да приемаме всеки идващ ден
като поредния Божествен дар,
вслушвайки се във извечния рефрен
на Небесния Абсолютен Господар.

И да помним:“широките и гладки“ пътища
често завършват със бездна,
а „трънливите и нанагорните“ изграждат поприща
и правят съдбата ни звездна.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Въпрос

Питам се понякога:Защо ли пиша?!?
И какво вижда в словата ми човек?
Дали намира в тях той свойта ниша
и за душата си ранима своя лек?

Да,ние сме за Вечност сътворени,
нищо,че сме подвластни на плътта
и колко често от нея уморени,
потънали в порока на сластта!

В главата ми въпрос:Аз какво съм?
Поет ли съм?!?О,как пък не!!!
Макар че днес разминават се на косъм
поезия истинска със бръщолевене.

Нима е лесно да борави се със слово?!
Но когато в тебе обади се страстта
ти залавяш се отново  и  отново
да покажеш силата на словесността.

И никога не мислиш,че ще  изпуснеш
часът на пълната своя промяна
и ако Логосът в сърцето си допуснеш,
мир душевен ще получиш в замяна.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Орисия

 

Как в дребнавост,суета и улисия
дните на живота ни минават
и не виждаме в свойта орисия,
че клюките ни толкоз занимават.

Кой,кога,къде,с кого някога е бил?
Какво е правил и що му е струвало това?
После,защо пък някой някого пребил,
заради дълг или криви някакви слова?

И често надвисват над нас мрачни небосклони,
светкавици проблясват,гръмотевици трещят,
в сърцата ни-стърнища,тръни вятърът гони,
а душите ни ранени от болка крещят.

Колко пъти недообмисляме житейските си цели
и вървим към тях със завързани очи
без да се запитаме какво сме дали и какво сме взели
и допускаме животът ни да загорчи.

А сцена е той и завесата му вече пада
и „актьорите“ на нея строяват се в шпалир
да получат своята заслужена „награда“
там,в оня безкраен Небесен всемир.

йерей Иван Илчев

Стандартен

„Звяр“

Резултат с изображение за снимки на язовец

Нощта с воал бавно ме обгръща,
пробужда в мене толкова неща,
далечен спомен в мен се връща,
да си го спомня-как само ща!

Беше то преди толкова години,
а сякаш случило се е сега-
там,в старите кайсиеви градини,
кога пързалях се в снега.

Пред мен видях някакво животно.
В първия миг какво е не разбрах,
почти безжизнено и смъртно
и аз го при себе си прибрах.

А то оказа се язовец ранен,
изнемощял почти до своя край.
Изчистих го от храста трънен
без той да усети и узнай.

После на шейната го качих,
бързо занесох го във къщи.
Там внимателно го аз свалих
и видях как майка ми се мръщи:

-Туй животно си е опасно много.
На главата си ще довлечеш беля!-
каза тя и погледна строго,
сякаш с ледена вода ме в миг поля.

Но аз на лекар се направих горд,
раната  му измих със риванол,
после напоих я добре със йод,
накрая намазах я и с ихтиол.

В топлата маза го сложих да си легне,
черга шарена домашна му постлах,
до него мляко,само да се протегне.
Кога денят отмина-не разбрах?!?

При него влязох на следващия ден.
Той всичкото мляко беше изпил,
но останал твърд на своя ген,
поглед свиреп бе в мене впил.

Тръпки полазиха ме по цялото тяло,
към вилата протегнах се във миг,
подготвих се аз напълно,изцяло,
готов бях да надам и боен вик.

Но язовецът при мене дойде,
обувките ми едва докосна с език,
после тихо,тихо си  пойде,
а аз туширах страхливия  си изблик.

Язовецът оздравя и изпълни се със сили,
щото храних го с кървавица и пръжки
и навеки остави ми спомени мили
как на звяра у него наложи задръжки.

А как се със мъка с него разделих,
дълго е,за да ви го разкажа,
накратко с вас аз туй споделих
на звяра добрината,за да покажа.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Умиление

Сълзи-единствено от ярост
понякога съм аз проливал,
сълзи от болка или вялост
пред никого не съм изливал.

Но мисля…май ще е добре
и от умиление сълзи да пролея,
защото виждам мъничко кутре
да разхожда се в градската алея.

Как идва ми да грабна го във миг,
муцунката му сладичко да гушна!
С вида си промени то моя лик
и суровостта ми нейде рушна!

Ех,ти,мъничко създание Господне,
как сладко креташ с неукрепнали крака,
видът ти бързо успя да ме бодне
право в сърцето с умилителна стрела!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Адхезия

Когато под напора на обстоятелствена разновидност
застана под знака на прилагателна устременост,
тогава изпадам в допълнителна валидност,
точно в ръцете на сказуемна обусловеност.

И често на барикадите словесни заставам,
понякога с ясното съзнание за неясен край.
Пред римно-прозаични увлечения се изправям
и с любопитство надничам в лингвистичен сарай.

Но зная,най-лаконичният начин да се изразиш
е този:Да представиш всичко във рими!!!
Така кратко,но ясно можеш  да подредиш
мислите си и да ги направиш зрими.

Разбира се,това не е  никаква поезия,
но на подкорието ми носи радост,
бих я сравнил например с адхезия,
щото за ума ми си е чиста сладост.

Hякои от увлечение кръстословици решават,
други пък,в зали спортни се удовлетворяват,
трети в унес се с компютъра направо съешават,
а отнесени като мене …рими сътворяват!!!

Резултат с изображение за снимки самоирония

Deja vu!C`est la vie!Нали!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Калахари

Случвало ли ви се е някога в живота
желание неистово да имате едно-
земята под вас да разтвори се в широта
и да си поемете въздух за последно.

Убийствен срам душата ви да опустоши,
в подкорието ви мозъчен щорм да удари,
всякакво достойнство у вас да изсуши,
а в сърце ви да завеят ветрове от Калахари.

Да нямате желание за нищо във вас,
да бъдете разнищен от съдбата,
да не чувате оня тих Божествен глас,
който би бил начало на борбата.

Борбата,изцяло да промените своето аз,
да изчистите калта от своето лице,
за да блесне то в профил и анфас,
а вие живота си да вземете в ръце!!!

йерей Иван Илчев

Стандартен