Феерия

Бавно мрак в прозорците навлиза
и тишина се спуска във нощта,
леко усеща се полъхът на бриза
и все по-силна става му мощта.

Под компресия сгъстява се мракът,
изпълва всяко кътче на дома,
звездите своята соната чакат,
а от ясното небе упойва се ума.

Светлинна феерия пред очите се разстила
в един чуден и омаен звездопад,
метеор в тъмата се бързо проектира,
изстрелян сякаш от небесен автомат.

Потънал в омаята на звездното небе,
чудо някакво тихичко очаквах
с чувство,кое бе всичко,само страх не бе
и от умиление радостно проплаквах.

И никога не съм бил тъй спокоен
сред такава абсолютна тишина,
поток мисловен,буен и пороен
зарея ме в небесна висина.

И после,както нявга на Икара
слънцето крилете ми опърли,
по гърба ми лъч горещ прокара,
но сърцето ми го не отхвърли.

Защото по-горещо от слънце е то!
(как често отвътре ме изгаря!)
и понякога от негово место
съвестта във мене проговаря.

Дамгосва ме със упреци безброй,
пепел по главата ми посипва,
безмилостно срива имиджа мой
и състрадателно на всекиго откликва.

Със съвестта си аз чувствам се човек
и във очите мога всеки да погледна!
Ще бъда тъй до последния си звек,
защото на нея цял ще се облегна!

(и така Господа ще срещна…)

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s