Унес

Пред моя взор слънцето залязва
и пръска последните свои лъчи,
кучето ми в тревата бавно нагазва
и как само вярно ме гледа в очи.

Животът и годините-те са учители,
що във нашите дни ни напътстват,
често пъти са те и лечители,
когато истински такива отсъстват.

Но когато над дните ни облак се спусне,
когато изненадващо засвятка,загърми,
тогава намира се кой да отпусне
сърцето наше в нашите гърди.

Това са те-нашите вечни приятели,
що даряват ни с постоянна любов,
които на душите ни са познаватели
и откликват дори и на най-тихия зов.

Спаси ги Ной някога с него в Ковчега
и ето ги до нас за вечни времена,
често те са нашите алфа,омега
и на дните ни- житейски стремена.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s