Стон

Пропуснат миг,пропуснат ден,
после е пропусната нощта.
Какво остава тогава в мен
от на словото мощта?

Стих,дочут във плачещ тон,
предусет за влизане в ада,
вопъл тих като стон
дава поредната тирада.

После вик и тишина,
бликнал ручей по челото,
в мрака чер крещи злина
и трепери в гърч телото.

Това е битието земно
в поднебесния му вид,
често е,даже ежедневно
и реално,а не мит.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s