Стон

Пропуснат миг,пропуснат ден,
после е пропусната нощта.
Какво остава тогава в мен
от на словото мощта?

Стих,дочут във плачещ тон,
предусет за влизане в ада,
вопъл тих като стон
дава поредната тирада.

После вик и тишина,
бликнал ручей по челото,
в мрака чер крещи злина
и трепери в гърч телото.

Това е битието земно
в поднебесния му вид,
често е,даже ежедневно
и реално,а не мит.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s