Проба

Тщеславието-има го в човешкото сърце!
Гордостта- направлява го по своята воля,
като подкрепя безмилостните му ръце
и изчиства из речта му думата:моля!

Мъдрецът-неизвестният сред хората,
е оня,нежелан от всеки еталон,
на който в очите не личи му умората
като на гвардеец в танцувален салон.

И както пеперуда не вижда багрите свои,
и както жасмина не усеща своя аромат,
тъй и мъдрецът се от смъртта не бои,
знаейки прекрасно какво е благодат.

А който винаги предпочита външното,
онова,което радва му много лицето,
тогава губи той другото-вътрешното,
онова,що истински радва сърцето.

Тъй е човекът-от люлката до гроба!
Изкушаван безкрайно от зло и добро,
живота все поставя го в позиция „проба“,
както изпитва се в огън злато, сребро.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Стон

Пропуснат миг,пропуснат ден,
после е пропусната нощта.
Какво остава тогава в мен
от на словото мощта?

Стих,дочут във плачещ тон,
предусет за влизане в ада,
вопъл тих като стон
дава поредната тирада.

После вик и тишина,
бликнал ручей по челото,
в мрака чер крещи злина
и трепери в гърч телото.

Това е битието земно
в поднебесния му вид,
често е,даже ежедневно
и реално,а не мит.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Унес

Пред моя взор слънцето залязва
и пръска последните свои лъчи,
кучето ми в тревата бавно нагазва
и как само вярно ме гледа в очи.

Животът и годините-те са учители,
що във нашите дни ни напътстват,
често пъти са те и лечители,
когато истински такива отсъстват.

Но когато над дните ни облак се спусне,
когато изненадващо засвятка,загърми,
тогава намира се кой да отпусне
сърцето наше в нашите гърди.

Това са те-нашите вечни приятели,
що даряват ни с постоянна любов,
които на душите ни са познаватели
и откликват дори и на най-тихия зов.

Спаси ги Ной някога с него в Ковчега
и ето ги до нас за вечни времена,
често те са нашите алфа,омега
и на дните ни- житейски стремена.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Пещерна красота

Влизал ли си в пещера подземна?
Виждал ли си сталактити,сталагмити?
Съзерцавал ли си красотата им неземна,
с чувства от живота ти пропити?

Ти вслушвал ли си се в капките им чудни,
които като пясъчен часовник
отмерват бавно мигове безшумни,
в които чувстваш се съдбовник?

А ако случайно слънчев лъч проникне
от незнайна някаква цепнатина,
пред очите ти вълшебство ще изникне,
окъпано в сакрална светлина.

Ще потънеш в омаята на някаква магия,
сърцето ти неистово ще затупти,
отнесен ще бъдеш от чувствена фурия
и дъга пред теб ще запламти!

Да,бавно сталактитите и сталагмитите се сливат
във стълб един,отмерващ векове
и пред душевния ти слух откриват
орфейно пленяващи те звукове!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Феерия

Бавно мрак в прозорците навлиза
и тишина се спуска във нощта,
леко усеща се полъхът на бриза
и все по-силна става му мощта.

Под компресия сгъстява се мракът,
изпълва всяко кътче на дома,
звездите своята соната чакат,
а от ясното небе упойва се ума.

Светлинна феерия пред очите се разстила
в един чуден и омаен звездопад,
метеор в тъмата се бързо проектира,
изстрелян сякаш от небесен автомат.

Потънал в омаята на звездното небе,
чудо някакво тихичко очаквах
с чувство,кое бе всичко,само страх не бе
и от умиление радостно проплаквах.

И никога не съм бил тъй спокоен
сред такава абсолютна тишина,
поток мисловен,буен и пороен
зарея ме в небесна висина.

И после,както нявга на Икара
слънцето крилете ми опърли,
по гърба ми лъч горещ прокара,
но сърцето ми го не отхвърли.

Защото по-горещо от слънце е то!
(как често отвътре ме изгаря!)
и понякога от негово место
съвестта във мене проговаря.

Дамгосва ме със упреци безброй,
пепел по главата ми посипва,
безмилостно срива имиджа мой
и състрадателно на всекиго откликва.

Със съвестта си аз чувствам се човек
и във очите мога всеки да погледна!
Ще бъда тъй до последния си звек,
защото на нея цял ще се облегна!

(и така Господа ще срещна…)

йерей Иван Илчев

Стандартен