Умиление

Сълзи-единствено от ярост
понякога съм аз проливал,
сълзи от болка или вялост
пред никого не съм изливал.

Но мисля…май ще е добре
и от умиление сълзи да пролея,
защото виждам мъничко кутре
да разхожда се в градската алея.

Как идва ми да грабна го във миг,
муцунката му сладичко да гушна!
С вида си промени то моя лик
и суровостта ми нейде рушна!

Ех,ти,мъничко създание Господне,
как сладко креташ с неукрепнали крака,
видът ти бързо успя да ме бодне
право в сърцето с умилителна стрела!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Адхезия

Когато под напора на обстоятелствена разновидност
застана под знака на прилагателна устременост,
тогава изпадам в допълнителна валидност,
точно в ръцете на сказуемна обусловеност.

И често на барикадите словесни заставам,
понякога с ясното съзнание за неясен край.
Пред римно-прозаични увлечения се изправям
и с любопитство надничам в лингвистичен сарай.

Но зная,най-лаконичният начин да се изразиш
е този:Да представиш всичко във рими!!!
Така кратко,но ясно можеш  да подредиш
мислите си и да ги направиш зрими.

Разбира се,това не е  никаква поезия,
но на подкорието ми носи радост,
бих я сравнил например с адхезия,
щото за ума ми си е чиста сладост.

Hякои от увлечение кръстословици решават,
други пък,в зали спортни се удовлетворяват,
трети в унес се с компютъра направо съешават,
а отнесени като мене …рими сътворяват!!!

Резултат с изображение за снимки самоирония

Deja vu!C`est la vie!Нали!

йерей Иван Илчев

Стандарт

Калахари

Случвало ли ви се е някога в живота
желание неистово да имате едно-
земята под вас да разтвори се в широта
и да си поемете въздух за последно.

Убийствен срам душата ви да опустоши,
в подкорието ви мозъчен щорм да удари,
всякакво достойнство у вас да изсуши,
а в сърце ви да завеят ветрове от Калахари.

Да нямате желание за нищо във вас,
да бъдете разнищен от съдбата,
да не чувате оня тих Божествен глас,
който би бил начало на борбата.

Борбата,изцяло да промените своето аз,
да изчистите калта от своето лице,
за да блесне то в профил и анфас,
а вие живота си да вземете в ръце!!!

йерей Иван Илчев

Стандарт

Проба

Тщеславието-има го в човешкото сърце!
Гордостта- направлява го по своята воля,
като подкрепя безмилостните му ръце
и изчиства из речта му думата:моля!

Мъдрецът-неизвестният сред хората,
е оня,нежелан от всеки еталон,
на който в очите не личи му умората
като на гвардеец в танцувален салон.

И както пеперуда не вижда багрите свои,
и както жасмина не усеща своя аромат,
тъй и мъдрецът се от смъртта не бои,
знаейки прекрасно какво е благодат.

А който винаги предпочита външното,
онова,което радва му много лицето,
тогава губи той другото-вътрешното,
онова,що истински радва сърцето.

Тъй е човекът-от люлката до гроба!
Изкушаван безкрайно от зло и добро,
живота все поставя го в позиция „проба“,
както изпитва се в огън злато, сребро.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Стон

Пропуснат миг,пропуснат ден,
после е пропусната нощта.
Какво остава тогава в мен
от на словото мощта?

Стих,дочут във плачещ тон,
предусет за влизане в ада,
вопъл тих като стон
дава поредната тирада.

После вик и тишина,
бликнал ручей по челото,
в мрака чер крещи злина
и трепери в гърч телото.

Това е битието земно
в поднебесния му вид,
често е,даже ежедневно
и реално,а не мит.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Унес

Пред моя взор слънцето залязва
и пръска последните свои лъчи,
кучето ми в тревата бавно нагазва
и как само вярно ме гледа в очи.

Животът и годините-те са учители,
що във нашите дни ни напътстват,
често пъти са те и лечители,
когато истински такива отсъстват.

Но когато над дните ни облак се спусне,
когато изненадващо засвятка,загърми,
тогава намира се кой да отпусне
сърцето наше в нашите гърди.

Това са те-нашите вечни приятели,
що даряват ни с постоянна любов,
които на душите ни са познаватели
и откликват дори и на най-тихия зов.

Спаси ги Ной някога с него в Ковчега
и ето ги до нас за вечни времена,
често те са нашите алфа,омега
и на дните ни- житейски стремена.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Пещерна красота

Влизал ли си в пещера подземна?
Виждал ли си сталактити,сталагмити?
Съзерцавал ли си красотата им неземна,
с чувства от живота ти пропити?

Ти вслушвал ли си се в капките им чудни,
които като пясъчен часовник
отмерват бавно мигове безшумни,
в които чувстваш се съдбовник?

А ако случайно слънчев лъч проникне
от незнайна някаква цепнатина,
пред очите ти вълшебство ще изникне,
окъпано в сакрална светлина.

Ще потънеш в омаята на някаква магия,
сърцето ти неистово ще затупти,
отнесен ще бъдеш от чувствена фурия
и дъга пред теб ще запламти!

Да,бавно сталактитите и сталагмитите се сливат
във стълб един,отмерващ векове
и пред душевния ти слух откриват
орфейно пленяващи те звукове!

йерей Иван Илчев

Стандарт