Кехлибари

Часът е вече три след полунощ,
будилникът своите секунди отмерва,
запраща ги на времето в общия кош,
но с тях сърце ми неспирно обстрелва.

На ранобудието си отново съм в плен,
което изправя ме пред своите въпроси,
в часовете на начеващия ден
той свойте си проблеми носи.

Сърцето ми-в нестихваща мечта:
да бди над мойто словоречие,
като извайва на думите речта
и избавя ме от пагубно злоречие.

Защото какво по-прекрасно от това
да изпращаш в сърцата мисъл оформена,
подкория да гъделичкаш с избрани слова
от душата твоя,със слово закърмена.

А словата пясъци не искам да бъдат
и кехлибари във тях трябва да греят,
само така те ще пребъдат
и във времето не ще да изтлеят.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Думите

Такъв си бях и като дете,
такъв съм,даже и до днес
и когато смъртта ме призове
ще съм на същия „адрес“.

От малък на словото робувах,
за мен бе то „Света Светих“,
винаги във мисъл го „обувах“,
изцяло се на него посветих.

Защото,когато има в думите мисъл,
тогава духът ти над тях се рей
и проумявайки Божествения смисъл,
в очите ти  слънце започва да грей.

Cловесните пътеки за мене са светещи,
що извеждат ме из лабиринти мрачни,
спасяват ме често от сирени  пеещи,
изсмуквайки смисъл  от слова невзрачни.

Реях се подобно птица във простора,
размишлявайки над изрази разни,
изправях се и пред очите на позора,
трупайки не малко опити празни.

Със себе си молив винаги носих
и празни листчета за под ръка,
от Абсолюта сила всякога просих
Словата ми да са със „здрави крака“.

На думите потапях се в свещените води,
които да изчистят ме от страшна празнота,
за да може подкорието ми слово да роди,
та да изкача  поредна стръмнота.

И днес съм туй,което бил съм,
било във проза или в рими,
показвайки на думите чудния ритъм
и смислите им вечни,неоспорими.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вулкан

Когато светъл лъч
няма в твоите дни,
когато все си в тъч
и не виждаш бъднини,

когато Вярата дори
не дава ти утеха,
когато сърцето ти гори
и не намира стреха,

когато в тебе мисълта
не дава ти покой,
че събираш ти калта
на всеки ближен свой.

Какво ли ти остава
в този „земен рай“
да сбираш в себе лава,
да сбираш я безкрай.

В тебе после мощно
вулкан да изригне
и небето „нощно“
с пламъци да стигне,

твойта ярост дива
в теб да заклокочи
и с пяна да облива
всеки,що нарочи.

После да утихне
в душевен покой,
бързо да стихне
и словесен порой.

Но за да проумееш
таз истина свята
и да не я пропилееш
ти трябват два свята:

единият-на любовта,
положен във сърце ти
и другият-на волята,
оставен във ръце ти.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Звезден атлас

Кога е ясна и безлунна нощ
и небосводът е пълен със звезди
(тъй много и на малка площ)
умиление сърцата ни бразди.

Едни като брилянти блестят,
други пък-едва мъждукат,
край тях метеори свистят
и като фойерверки пукат.

Кой не би насочил поглед
към небето звездно,красиво
да направи съзерцателен оглед
и наслади подкорието си сиво.

В митовете и легендите отразени
от отдавна съзвездията били
и от тях сърца са ни пленени,
красотите звездни открили.

Ех,съзведия омайно красиви,
какви копнежи пораждате в нас
и спомени събуждате толкова мили,
от които изпадаме в пълен захлас!

На милиарди години от нас
е красивото нощно небе
и този звезден атлас
към Космоса все ни зове.

йерей Иван Илчев

Стандартен

„Живот“

Гледах филм някакъв игрален,
филм,показващ безброй красоти,
риби всякакви във риф корален,
птици шарени в небесни висоти.

Дори във извор горещ,термален
кипеше живот(амфибии разни),
а в бездните дълбоки той бе брутален-
видях калмар огромен,кашалот да дразни.

Но във отвора голям,орален,
наречен кашалотна паст
изчезна бързо калмарът нахален,
погълнат с апетитна страст.

В африканските савани като кадър финален
лъв  антилопа красива разкъса,
после лъвчетата нахрани и като съпруг лоялен
за лъвиците остави няколко къса.

О,не!Тоз живот не е сакрален
в неговите всички измерения,
но не е бил и не ще бъде формален
и затуй не са нужни уверения.

Защото животът е такъв,какъвто е:
с несекваща борба между хищник и жертва!
Поле,където някой трябва да умре,
а друг-да се нахрани със плътта му мертва!!!

йерей Иван Илчев

Стандартен

политический сМЯХ

 

 

След петстотингодишен османизъм
народът български в ръце се взе,
след съвместен с Русия героизъм
отново свободата си превзе.

Тръгна държава да създава с плурализъм,
държава,подобно на ония-европейските.
За жалост допусна в строя си фашизъм,
но поне застъпи се за семействата еврейските.

След Втората световна с драматизъм
строителство мащабно се започна,
направлявано от върлий комунизъм,
уж с политика хуманна,непорочна.

Но скоро разбра се,че тоз комунизъм
смени и посоката,и свойта цел.
Нищо общо нямаше със хуманизъм,
защото всичко в ръцете си бе взел.

После заговори се за социализъм
като норма на човешки строй,
но в изгнилия държавен организъм
имаше много червеи безброй.

Накрая номенклатурата хитра червена
Живков детронира със смях
и със политика коварно смирена
наду победоносно демократичния мях.

И днес от техния демократизъм
народът душевно се поболя.
Какво му остава,освен стоицизъм,
защото друго би му донесло беля.

йерей Иван Илчев

П.П.:“ И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Хр.Ботйов

Стандартен

Българският език

Във прилив някакъв,онтологичен,
на размисъл среднощен,вдъхновен,
в ръцете на опит емпиричен
в мрежите му паднах уловен.

Но  тоз език  тъй еклектичен
във вихъра на смисъла свой,
повика ме със зов патетичен
и положи ми своя си строй.

Заслушан в гласа магнетичен,
пленен от неговата мощ,
стана ми той симпатичен
под покрова на тихата нощ.

И направи ме тъй романтичен,
потопи ме в идиоматичен прибой,
показвайки ми път галактичен
на думите свои,безброй.

йерей Иван Илчев

Стандартен