Когато светъл лъч
няма в твоите дни,
когато все си в тъч
и не виждаш бъднини,

когато Вярата дори
не дава ти утеха,
когато сърцето ти гори
и не намира стреха,

когато в тебе мисълта
не дава ти покой,
че събираш ти калта
на всеки ближен свой.

Какво ли ти остава
в този „земен рай“
да сбираш в себе лава,
да сбираш я безкрай.

В тебе после мощно
вулкан да изригне
и небето „нощно“
с пламъци да стигне,

твойта ярост дива
в теб да заклокочи
и с пяна да облива
всеки,що нарочи.

После да утихне
в душевен покой,
бързо да стихне
и словесен порой.

Но за да проумееш
таз истина свята
и да не я пропилееш
ти трябват два свята:

единият-на любовта,
положен във сърце ти
и другият-на волята,
оставен във ръце ти.

йерей Иван Илчев