Думите

Такъв си бях и като дете,
такъв съм,даже и до днес
и когато смъртта ме призове
ще съм на същия „адрес“.

От малък на словото робувах,
за мен бе то „Света Светих“,
винаги във мисъл го „обувах“,
изцяло се на него посветих.

Защото,когато има в думите мисъл,
тогава духът ти над тях се рей
и проумявайки Божествения смисъл,
в очите ти  слънце започва да грей.

Cловесните пътеки за мене са светещи,
що извеждат ме из лабиринти мрачни,
спасяват ме често от сирени  пеещи,
изсмуквайки смисъл  от слова невзрачни.

Реях се подобно птица във простора,
размишлявайки над изрази разни,
изправях се и пред очите на позора,
трупайки не малко опити празни.

Със себе си молив винаги носих
и празни листчета за под ръка,
от Абсолюта сила всякога просих
Словата ми да са със „здрави крака“.

На думите потапях се в свещените води,
които да изчистят ме от страшна празнота,
за да може подкорието ми слово да роди,
та да изкача  поредна стръмнота.

И днес съм туй,което бил съм,
било във проза или в рими,
показвайки на думите чудния ритъм
и смислите им вечни,неоспорими.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s