Кехлибари

Часът е вече три след полунощ,
будилникът своите секунди отмерва,
запраща ги на времето в общия кош,
но с тях сърце ми неспирно обстрелва.

На ранобудието си отново съм в плен,
което изправя ме пред своите въпроси,
в часовете на начеващия ден
той свойте си проблеми носи.

Сърцето ми-в нестихваща мечта:
да бди над мойто словоречие,
като извайва на думите речта
и избавя ме от пагубно злоречие.

Защото какво по-прекрасно от това
да изпращаш в сърцата мисъл оформена,
подкория да гъделичкаш с избрани слова
от душата твоя,със слово закърмена.

А словата пясъци не искам да бъдат
и кехлибари във тях трябва да греят,
само така те ще пребъдат
и във времето не ще да изтлеят.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s