Вяра

Вярвам в ближния като във Бога,
доверявам му се напълно,изцяло,
но ако заловя го в мошеническа тога
олово горещо ще го е поляло.

Тогава за мене той „мъртъв“ ще е вече,
„погребан дълбоко,дълбоко в земята“,
сърцето ми от него ще е далече,
а неговото в геенски огън ще се мята.

Никога повече не ще да ми е драг,
пелена от съмнения ще го обвива,
не ще пристъпи душевния ми праг,
неверието ми ще  жили го като коприва.

И той тогава ще извлече поука една
и ще се покае горещо за своите лъжи,
ще разсъди върху действителността
и защо над него съмнение  ще кръжи.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Cherchez la femme!

На живота като първа форма
матриархатът някога е властвал,
поставил е своята платформа
и върху нея лавинно е нараствал.

Жените,те са навсякъде край нас
и като слънце дните ни огряват!
Омайват ни с вълшебен глас,
с усмивки щедро ни даряват!

И някак си ни става финикийски леко,
политайки на крилете на неустоима любов,
бързо отнася ни тя някъде далеко,
ликът ни поставя във звезден обков.

Да,жените всякога ще бъдат търсени!
(та дните ни-какво биха били без тях?!?)
Залъци хляб със сол непоръсени,
шутове,изцяло лишени от смях!

йерей Иван Илчев

Стандартен