Такт

Дълбоко в себе си всеки
носи душа ранима
и обиди,дори и леки
не на шега ги взима.

Едни в черупка се затварят,
в свой някакъв свят,
обиди ги направо изгарят
и те повяхват като цвят.

Но други на обидите отвръщат
с подобни,че и по-парливи,
не могат никак да преглъщат
думи злъчни,гневливи.

От дълбока древност човек
е мислил върху този факт,
бавно той от век на век
е работил над своя такт.

Но все още ги има
хора с кожи дебели,
душата за тях е незрима,
поука те са не взели.

П.П.ИИСУСОВИ СЛОВА-Златното правило:
„Както искате да постъпват с вас хората,тъй и вие постъпвайте с тях.
Не правете на другите това,което не искате на вас да ви се прави.“

йерей Иван Илчев

 

Advertisements
Стандартен

Ваятел

 

 

 

 

 

Дори в момента да ме няма
бъди уверен,че съм тук.
Аз бдя над твойта драма,
не ще изпусна нито звук.

Когато само твърда дума
слушал съм от тебе аз
не ще премине ми през ума
да не чуя твоя глас.

Само най-верен приятел
може да каже това,
само душевен ваятел
изрича такива слова.

Може би се питате:КОЙ
Е ТОЗИ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ?
Разбира се,че Е само ТОЙ,
що на души ни Е ВАЯТЕЛ!

йерей Иван Илчев

 

Стандартен

Тест

Чувство загадъчно,мистично
сърцето ми някак превзе,
отдадох му се лирично
и то ме напълно обзе.

В мисълта ми петно бяло
разпростря се в пълнота,
сякаш морното ми тяло
заплува в здрачна темнота.

Някакво безгрижие наивно
навлезе в мойте часове,
изчезна желание градивно,
в уши ми зазвучаха гласове.

Всеки истината си шептеше,
подучваше ме с вещина.
Ощипах се-не,сън не беше,
всичко беше същина.

Когато дойде ден такъв
да изпаднеш във безвремие
и да не  бил си нивга пръв
в туй,нашето съвремие

избор не ще имаш малък
какъв път да избереш,
дори да хруснеш корав залък
и…“пешкир“ да опереш.

„Пешкира“-оня,непрания,
на живота злочест,
от него,кога си избрания
ще бъде той твоя тест.

Но щом на „хоро“ си се хванал,
изиграй го крепко,докрай
и дано си му ритъма схванал,
че да те живот приласкай

и под криле да те прикотка,
да стопли страдално ти сърце,
за да запееш друга нотка,
за да грейне твоето лице.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Бунтът на Луцифер

Каква „светлина“!Колко само „блясък“
и…какво падение за ангела чер!
Кипящ от ярост,с неистов крясък
пропадна небесният лицемер.

Какъв грандиозен космически театър,
бихме наблюдавали със дъх затаен!
Вилнеещ буреносно ураганен вятър,
а въздухът отровен, със злъч напоен!

Но театъра е за ангелите-що са в безсмъртие,
а кратката драма на живота човешки,
лишена от естетика и милосърдие
изтърпява често ситуации тежки.

За нас,простосмъртните е преходността-
този неумолим закон на тварната материя,
но в своя край проблясва тя във Вечността
в красива,огнено-искряща феерия!

И оставя ни ония неувяхващи въпроси:
Кои сме?Откъде идем?Накъде отиваме?
После до края на дните ни отговор проси!…
…Да,земни сме,но с Небето се сливаме!!!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Тимотеево послание

Усещаме ли смутното и лукаво време,
което бавно и неусетно приближава,
поднасяйки ни своето бреме,
(а  защо ли то не ни смущава!!!).

Създателят и покровителят на Злото
умело съгражда своето царство,
убива у нас постепенно доброто
и пълни гърдите ни с коварство.

Превръща светлината ни в тъмнина,
въздухът ни-във смрад задушлива,
отнема човешката ни топлина
и същността ни прави гневлива.

Да,белезите са вече налице,
долавя се и вътрешна промяна,
все по-студено е нашето сърце,
а душата ни-все по-изтерзана.

йерей Иван Илчев

П.П.Второ послание на св.ап.Павел до Тимотея

ГЛАВА 3

  1. И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена.

  2. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни,

  3. непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци,

  4. предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци,…

 

Стандартен

Разговор

Пътувах  на дълъг път,
последна гара-София.
Купето беше чуден кът
да си в плен на философия.

Спътникът ми разговор начена,
направо като изповед си беше,
говори ми той за проблема,
очевидно бе,че го гнетеше.

Осемнадесет години е чакал
със съпругата си свидна рожба,
колко само нощи е плакал
и живял е във тъжба.

Най-подир радост голяма:
жена му-с плод до сърцето.
Не е шега,нито измама-
най-после ведрост в лицето.

И ето,че часът наближил,
водите й са потекли,
докторът я окуражил,
но…водите й са изтекли.

И изведнъж- необяснимо кървене!
Родилката започнала да губи сили,
късно било и за цезарово сечен`е,
болки жестоки са я присвили!!!
Минута мълчание…
после той продължи:

…И лекарят към мене се обърна:
-Ако израждаме-спасяваме детето!
После поглед от очите ми отвърна
-но губим майката,загдето

малко време ни остана!
Ако пък нея спасим-губим детето!
Поради тази кървяща рана!
Болка преряза ми сърцето!

О,Господи!Каква дилема!
Да избирам:майката или детето!!!
Решение какво да взема???
Сърцето ми бе от мъка обзето!!!

Рожбата,що чаках толкова време!!!
Или тази,с която съм делил
не една радост,но и яловно бреме
и що за спътница съм определил!!!

Промълвих бавно като във транс:
-Спасявайте,моля Ви,майката!
После като на забавен каданс
свих се и се отдадох на болката…

…Слушах го и сълзи ми напираха,
не знаех какво да му кажа,
мислите ми думи не намираха
как от мъката му да го откажа.

Отговор тъй и не можах да му дам,
но не го искам и от вас!
Опитах болката му да предам,
потресен от страдалния му глас.

Нека всеки сам да си отговори
и там,малко наляво в своите гърди
скъта отговора си,като отвори
ония-сърдечните свои стъгди!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Среднощен размисъл

На вечер една,в полунощ
замислих се отново над смъртта!
Виждайки нейната мощ
как сломява без жалост плътта.

Когато някой останал е без сили-
само някакви си кожа и кости,
(щото туморите  са го изцедили
и не дават му спокойни нощи),

но свещта на дните му гори,
от угасяне пази я Бог
и над клетките на ума му дори
Той бди с поглед най-строг.

А „животът   е години седемдесет
-казва Свещеното писание-
при по-голяма сила-осемдесет“
и носи ни своето послание.

Над нечии оскъдни мощи,
застанал в  натъжение
питам се:Още колко нощи
ще отидат в неведение?

Защо животът ни е скъп
и трудна раздялата с него?
Нима въпросът ми е тъп
и е чужд на мойто его?

Та кой би искал да умре
и завинаги да си отиде?
Без повеч` слънце да съзре
и нивга вече да не бъде!

Казах си:Като че ли аз!
Нима смъртта е страшна?!?
За миг ме облъхна мраз
от тази мисъл грешна.

После тихо въздух си поех,
гърди напълних си докрай,
да мисля трезво се заех
за измамния ни земен рай.

Не за живота ми е свидно,
а за личности във него,
(дори битието очевидно
аргумента ми не сне го),

че повече не ще ги зърна
и не ще да ги докосна!
Тази мисъл ме обърна
и от дъното отблъсна!

Да,животът наш е ценен дар!
Поднесъл ни е дни определени
да не гасим подкорния си фар,
за да  не живеем ги озлоблени!

йерей Иван Илчев

Стандартен