В прегръдките на старостта

На брега съм и слънце златно
в очите ми сънени блести
(много нежно и приятно),
а вятър в ушите ми шепти.

Докъдето поглед стига
морско синьо се простира!
Платноходка платна вдига,
кораб бавно акостира!

Колко идилично е в душата!
В нея също слънце грей!
А в глава ми-идея се мята
и като хвърчило се рей!

Този ден си е прекрасен,
ухае той на водорасли!
Въпрос зададох си негласен:
защо,защо сме тъй „порасли“,

че не можем катo децата
да сияем умилително,
със усмивка по лицата
като слънце ослепително?

Но немалко са ни дните
във живота ни събрани,
що пълнят ни гърдите
със спомени подбрани.

Тези спомени без глас
напомнят ни за младостта,
в плен на томителен захлас,
но…в прегръдките на старостта!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s