Съзерцание

Пред огледалото застанах,
взрях се в уморени си очи
и да мечтая престанах,
в душа ми взе да горчи.

Кога бях на двайсет и две?
С очи-сияещи звезди!
Кога не можеха ми се опре
дълбоките житейски бразди!

А днес,с остатъци жалки
от някогашна действителност,
със възможности „залъгалки“
и с голяма язвителност,

що мога да сторя
пред нея-реалността?
Да,страницата ще затворя
на сантименталността.

Само така ще възкръснат
оставащите мои години
и ръцете ми плод ще откъснат
от Семирамидни градини.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s