Съзерцание

Пред огледалото застанах,
взрях се в уморени си очи
и да мечтая престанах,
в душа ми взе да горчи.

Кога бях на двайсет и две?
С очи-сияещи звезди!
Кога не можеха ми се опре
дълбоките житейски бразди!

А днес,с остатъци жалки
от някогашна действителност,
със възможности „залъгалки“
и с голяма язвителност,

що мога да сторя
пред нея-реалността?
Да,страницата ще затворя
на сантименталността.

Само така ще възкръснат
оставащите мои години
и ръцете ми плод ще откъснат
от Семирамидни градини.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s