Съвест

Роден си Ти,за да ни свързваш
с Онова,с Високото Небе,
пред Отца Си все да дръзваш
да застъпваш се за наш`те грехове.

Ти,уж си много „Страшен Съд“,
тамо нейде в Небесата,
но не там,а във мойта гръд
се случват точно чудесата.

Казват ми:“Бог ще те помилва!“
Но какво ме това топли!
Щом съвестта ми не ме милва
и не спира да ме чопли!

Тя,съвестта ми мир не ми допуска,
дори Ти,Господи, да си ми простил!
Над мене като орел се спуска,
дори греха ми Ти да си изтрил!

О,Съвест!Ти си от звездното Небе!
Чуден глас!Неумолим и дръзновен!
Глас към благост,Който ни зове
и към Дух,до святост обновен!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Житейска нишка

Пред очите ми е този,
който живота ми е дал.
Не застла той пътя ми с рози,
но какво ,че не го е застлал?

В живота,вкопчен безрезервно,
останал само някакъв  дух,
със съзнание все още верно,
но с изтормозен вече слух.

Гледайки го се замислям:
Колко жалък е човек!?!
Далечни спомени прелистям
на един отминал вече век.

Дали,кога и аз начена
да сещам лъха на немощта,
ще бъде ли озадачена
на живота ми нощта?

Дали от нея аз ще бягам
с неистов някакъв страх,
или ще продължа да спрягам
глагола на живота си плах…

…Настани се мъка в сърце ми
по отиващия си от нас,
изтри ми планове големи,
скръбен стана моят глас.

Колко само жалко свършва
„великият“ човешки живот!!!
И нищо,нищо не довършва,
преминавайки от род във род.

Какъв е смисълът на дните ни?
За какво идваме на този свят?
Дали остават следите ни
или и те повяхват като цвят?

Въпроси,въпроси,въпроси!
Кой отговор ще им даде?
И от отговорите кой ще носи,
на живота нишката ни кой преде?

йерей Иван Илчев

Стандартен

Пред буря

Колко бурно стана морето!
Какви разпенени,страховити вълни!
Смрачено,тягостно е небето,
зад хоризонта буря кълни.

Вятър без милост рушна вълните,
натири ги бясно къмто брега,
плахо отгоре надничат звездите,
уплашени от на морето рева.

Бързо със пяна покри се морето,
понесе я то през безбрежната шир,
все по-уплашено  бие сърцето,
изчезна из него благодатния мир.

Море,море,ти можеш в кратък миг
външния си облик да смениш,
да покажеш страховития си лик
и всекиму страх да вмениш!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Пожари

 

В глава ми стих красив
от думи,тъй обични,
а Твоят образ жив
ги прави поетични.

Какво е Вяра Вечна?
Въпроси  не пестя
и с мисъл скоротечна
пожари  не гася.

Пожари-блянове заветни
във душевен кулоар,
където планове сърдечни
е Твоят образ начертал.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Обидата

Както слънчев лъч пробива
всякаква мъгла,тъма,
тъй обидата горчива
не идва никога сама.

В битие ни,често злъчно
тя безпрепятствено лети
и със други многоглъчно
душепагубно ехти.

(А  защо  да си не бъдем
със достойнство на лицa
и обидите загърбим,
да пазим своите сърцa.)

йерей Иван Илчев

Стандартен

Образ на Човек

Какви са моите желания?
Каква е моята мечта?
Да не бягам от страдания!
Далеч да съм от суета!

Какво замисля ми съдбата
от началото ми,та до днес?
Дали ще съм си под звездата
или ще съм с край злочест?

Но това е мисъл овехтяла,
може би от памти век

през вековете отехтяла,
но градила образ на Човек.

Този,що носи името Иисус
и изчиства ни от грехове!
Да не тресе ни нравствен трус,
да не живеем в страхове!

йерей Иван Илчев

Стандартен

В автобуса

В автобуса съм.Съвсем разсеян.
Пред очите ми всякакви персони.
В мисли някакви зареян,
а Аз-ът ми смисъла им гони.

Ето,старец с напреднали години,
погледът му-безкрайно уморен,
умът му-в алцхаймерски градини
от отдавна сякаш въдворен.

Тийнеджър със слушалки  в ушите
безгрижно примляскващ с  уста!
Ех,младежи,слуха си рушите,
не бивайте крайни в страстта!

Но младежът не иска да чуе,
от музиката може би упоен,
даже още по-силно я дуе
в капана на тщеславие уловен.

Девойка в клин еротичен
разговор води си горещ,
очевидно с обект симпатичен,
защото той  прави я „фреш“.

Срещу мене двама слепи
приказват с усмихнати лица,
словата им нежни,“лепи“-
като на  Божии чеда.

За да си щастлив в живота
не е нужно кой знае колко-
само да не чувстваш се сирота
и да си пред Божието око зорко.

Детенце малко с умиление
на майка си нещо чурулика,
а тя си го гледа в томление,
нали са си лика-прилика.

Това е на живота картината,
отрязък някакъв кратък
и всеки играе  „пантомимата“
на своите дни без остатък.

йерей Иван Илчев

Стандартен