Житейска нишка

Пред очите ми е този,
който живота ми е дал.
Не застла той пътя ми с рози,
но какво ,че не го е застлал?

В живота,вкопчен безрезервно,
останал само някакъв  дух,
със съзнание все още верно,
но с изтормозен вече слух.

Гледайки го се замислям:
Колко жалък е човек!?!
Далечни спомени прелистям
на един отминал вече век.

Дали,кога и аз начена
да сещам лъха на немощта,
ще бъде ли озадачена
на живота ми нощта?

Дали от нея аз ще бягам
с неистов някакъв страх,
или ще продължа да спрягам
глагола на живота си плах…

…Настани се мъка в сърце ми
по отиващия си от нас,
изтри ми планове големи,
скръбен стана моят глас.

Колко само жалко свършва
„великият“ човешки живот!!!
И нищо,нищо не довършва,
преминавайки от род във род.

Какъв е смисълът на дните ни?
За какво идваме на този свят?
Дали остават следите ни
или и те повяхват като цвят?

Въпроси,въпроси,въпроси!
Кой отговор ще им даде?
И от отговорите кой ще носи,
на живота нишката ни кой преде?

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s