Съзерцание

Качвал ли си се на стръмен бряг

хвърлял ли си поглед към морето,

на вълните неспирния бяг

разтуптявал ли ти е сърцето?

 

Зарейвал ли си се в небесен океан

където облаци се диплят

усещал ли си се словесно подкован

от думи що живота ти осмислят?

 

Ако на времето подвластен ти си бил

под ударите на позор и слава,

ако си спомени болезнени изтрил

със огнено-сърдечна лава,

 

то сторил ли си туй,тогава знай

небесен венец ти е изплетен,

ще ти бъде той  достоен край

и на делата ти ще е ответен!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Осенение

От сянката си не можеш избяга

във сияещ слънчев ден,

но скрие ли се слънцето веднага

изчезва силуетът споделен.

 

Така идва осенението ти голямо

под житейския ти поглед суров,

сякаш спира до дясното ти рамо

и разпростира своя покров.

 

Тогава ръката ти под невидима сила

започва думи да реди в словоред,

а пред очите ти се картина разстила

и ти бързаш да я опишеш подред.

 

И засиява мисълта ти във рими

със думи,подредени във строй

като войници неуморими,

като звезди в галактичен порой.

йерей Иван Илчев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стандартен

Небесно въдворяване

Изгрев, Небе, Синьо, Слънчева Светлина

В оня тих душевен кът,
къде е мойто вдъхновение
често парещи мисли текат
към някой без извинение.

Извън  духовния ми взор
пролазват кроежи подмолни,
зарейват ме във  своя простор
(и как само остават доволни.)

И  започва битката жестока
между него-плътското ми Аз
и душата ми,научила урока
да вслушва се във Божия глас.

Оня Глас,що някога рече,
че като Него ще ни сътвори.
Той в думите Свои се врече
и в Сърца ни Небеса въдвори.

„И рече Бог:да сътворим човек по Наш образ,(и) по Наше подобие…“
Битие 1 гл.,26 ст.

йерей Иван Илчев

Стандартен