В оня тих душевен кът,
къде е мойто вдъхновение
често парещи мисли текат
към някой без извинение.

Извън  духовния ми взор
пролазват кроежи подмолни,
зарейват ме във  своя простор
(и как само остават доволни.)

И  започва битката жестока
между него-плътското ми Аз
и душата ми,научила урока
да вслушва се във Божия глас.

Оня Глас,що някога рече,
че като Него ще ни сътвори.
Той в думите Свои се врече
и в Сърца ни Небеса въдвори.

„И рече Бог:да сътворим човек по Наш образ,(и) по Наше подобие…“
Битие 1 гл.,26 ст.

йерей Иван Илчев