Осенение

От сянката си не можеш избяга

във сияещ слънчев ден,

но скрие ли се слънцето веднага

изчезва силуетът споделен.

 

Така идва осенението ти голямо

под житейския ти поглед суров,

сякаш спира до дясното ти рамо

и разпростира своя покров.

 

Тогава ръката ти под невидима сила

започва думи да реди в словоред,

а пред очите ти се картина разстила

и ти бързаш да я опишеш подред.

 

И засиява мисълта ти във рими

със думи,подредени във строй

като войници неуморими,

като звезди в галактичен порой.

йерей Иван Илчев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s