Осенение

От сянката си не можеш избяга

във сияещ слънчев ден,

но скрие ли се слънцето веднага

изчезва силуетът споделен.

 

Така идва осенението ти голямо

под житейския ти поглед суров,

сякаш спира до дясното ти рамо

и разпростира своя покров.

 

Тогава ръката ти под невидима сила

започва думи да реди в словоред,

а пред очите ти се картина разстила

и ти бързаш да я опишеш подред.

 

И засиява мисълта ти във рими

със думи,подредени във строй

като войници неуморими,

като звезди в галактичен порой.

йерей Иван Илчев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s