Вдъхновение

Понякога над моята глава
се надвесва на живота балдахина,
тогаз прииждат ми слова
и спират в „сивопочвената ми градина“.

И спускам на мига римния „отвес“,
трасирам бързо с необятна острота
(сякаш правя го в душевен регрес
и не мога мисълта да укротя).

А стихът,изливащ се във тоя час,
(когато е във вихъра на вдъхновение,
когато улавям оня тайнствен глас)
плод е на Небесно осенение

и бързам да запиша всяка дума,
що спохожда ме във този миг,
тогаз не ми е нужна…гума-
…без триене рисувам всеки лик,

защото невидима ръка ме води
по контурите на всеки щрих,
умът ми в лес словесен броди
и там подбира всеки стих.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Напътствие

Чедо,
към себе си бъди винаги строг,
дори да живееш с мисъл красива,
на която житейския поток
постоянно основите подрива!

Животът идеи постоянно дава,
стига да съумяваш да ги виждаш!
Но…невинаги житейската права
е краткия път,който предвиждаш.

Често пъти меандрите житейски
ще са пътят „кратък“ на твоите дни,
а ако си далеч от нощи фарисейски
безоблачни ще са твойте бъднини.

Вслушаш ли се във тези съвети
ще бъдеш доволен и честит,
делата ти ще са винаги приети,
а ликът ти ще е като магнит.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Спомен в прогресия

Беше време на студ.Душевен.И страх.
Атеизмът властваше нагло, демонично.
Малцина знаеха що е молитва и що е  грях.
Малцина съзнаваха битието свое цинично.

Тогава спокойно не можех да вляза във храм.
Не можех молитва в унес да кажа,
че бях вярващ трябвало  да тъна от срам.
И никога наяве  вярата си да не покажа.

По детски наивно съждения правих.
За всичко друго,но не и за Вярата в Бог,
но с идеализма на воля боравих…
И ето това днес да покажа го мога във блог.

Господи,но не аз,не аз във Тебе съм бил!
А Ти,Боже,в мене-в ума и сърцето!
Затуй всичко що съм в живота сдобил
с него ще сея на Вярата наша полето.

Знам,Господи,знам,че  ще помагаш.
Не ще оставиш  никога Свойте чеда,
макар че Вярата Твоя  не  налагаш,
но в сърцата  оставяш  трайна следа.

Уж,Господи,далеч си  нейде в Небето,
а толкоз си близко до всеки от нас.
Мнозина за Тебе отварят сърцето,
потънали в унес в пълен захлас.

Защото Ти Боже от Вечност Си Бил
и в бъдното време все ще си бъдеш,
за някой-кедър ливански,за други-бодил,
но в сърцата вярващи Ти ще пребъдеш!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Отчуждение

https://robordotco.files.wordpress.com/2015/10/d181d0b2d0b8d0bdd187d0b5.jpg?w=266

Колко хладни сме,безразлични и чужди,
далеч от съседи,дори и приятели,
не усещаме в себе си никакви нужди,
на духовни дувари сме върли ваятели.

Като ехидни се свиваме в своята същност,
наостряме бодли в конвулсии ядни
далеч от братска и сестринска общност.
Но в его-то свое сме толкоз изрядни!

Как крещи насилието във дните ни,
как купува съвести и жертви избира,
как обезсмисля то и бъднините ни,
как дръзко се изправя и парадира.

Часът,когато разкъсват ни съмнения,
когато сме обхванати от върло безсилие,
когато мъдростта изтлява само във мнения,
ето това е часът на бездуховно усилие.

Тогава реалността на този свят ни изумява,
прозирайки абсурда на нашето битие.
Това е часът,кога истински се проумява
стойността на всяко човешко житие.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Молитва

Тебе моля,Господи,чисто,вдетенено
душата моя скоро успокой
и скрежа във сърце ми вледенено
разбий на пяна в гръдний ми прибой.

Нека стана аз далечен на мълвата,
нека гняв във мене нивга да не зрей,
да съм далеч от делата на тъмата
и  светла радост  в очите ми да грей.

Нека нивга вече размисъл горчива
не изпълва часовете на земния ми ден,
нека в мене  мисълта е жива,
а адски огън-потъпкан,угасен.

Да,Господи,успокой ми Ти душата,
вложи в сърце ми Твоя мир,
но запази ми нея-свободата-
на живота мой греховний ми кумир.

Но защо кумир греховен да е тя,
когато в мене вложил си я Ти!
Та нали със нейните криле летя
и огънят Ти във очите ми пламти.

Нали без нея нищо ще съм аз
и дните ми към пустош ще клонят,
нали не щеш да ми наложиш Твойта власт
с повели строги,що духа ми да ломят.

Защото,Господи,Ти Любов си неизмерна
що обилно към всички нас струи
и не искаш, не искаш обич лицемерна
да изпълва сърцата ни и земните ни дни.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Антигравитация

С този,който плаче насън
и безземен скърби по Господа-Бога,
с него тръгват нагоре земните хора
всяка нощ по небесна лунна пътека.

С всяка нощна сълза-без дъх и без звън,
този,който тихо плаче насън
подарява вода и хляб на поета.
Този,който плаче насън

и в сърцето си пази незабравени думи
той посажда цветя по хорските друми
и небесни огньове в очите им пали
и насън,и наяве,и в радост и скръб.

С този,който плаче насън
пожелали звезда душите отлитат.
С този,който плаче насън
нощ след ден на росата сълзите аз пия,

звездни невми редя с небесната лира
и тихо пускам в кръвта вселенския ритъм.
С този,който чувам насън…
За несъвършенството свое да плаче.

йерей Иван Илчев    (      М    А    Я    к )

Стандартен

Небесен зов

Ти си Този,за Когото
ще мисля  до сетния си ден,
за да съм далеч от злото,
за да съм самия мен.

Любовта ми към Тебе няма размери-
Тя за мене Небесен е дар;
съвестта ми никога не ще намери
от Тебе по-възвишен Господар.

Дано във битието ми по-сетне
дочувам често Небесния Ти зов,
който сърце ми ще размекне
и ще тушира нрава ми суров.

йерей Иван Илчев

Стандартен