Мъка

Стоях пред огледалото замислен
и гледах невзрачното си тяло,
отговор не можех смислен
да дам на себе си изцяло.

Какво ще стане тогава,когато
Бог духне свещта на моите дни,
когато прозвучи последното стакато
на фибрите ми ужасяващо  хладни?

Миг,след като свещта ми изгасне,
когато изтлее нейният пламък
по мен смъртта ще се прехласне
и ще ми приготви „замък“,

където върху каменни маси,
покрити само със чаршаф
персони,лишени от украси
„спят“ върху цимента корав.

Тези мрачни мисли ми навея
един „приятел“,когото открих
в малката горска алея
и да го взема си позволих.

Той бе таралежче прекрасно
и дни ме радва поред,
но на мен не бе ми ясно,
че със здравето не бил наред.

И ето,простих се със него
като със близък човек.
Смъртта от мене тя взе го
в юлски горещия пек.

Създание малко,тъй умилително,
(колкото шепичка беше си той),
държеше се с мене до сълзи пленително,
ценеше всеки жест томителен мой.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s