Мъка

Стоях пред огледалото замислен
и гледах невзрачното си тяло,
отговор не можех смислен
да дам на себе си изцяло.

Какво ще стане тогава,когато
Бог духне свещта на моите дни,
когато прозвучи последното стакато
на фибрите ми ужасяващо  хладни?

Миг,след като свещта ми изгасне,
когато изтлее нейният пламък
по мен смъртта ще се прехласне
и ще ми приготви „замък“,

където върху каменни маси,
покрити само със чаршаф
персони,лишени от украси
„спят“ върху цимента корав.

Тези мрачни мисли ми навея
един „приятел“,когото открих
в малката горска алея
и да го взема си позволих.

Той бе таралежче прекрасно
и дни ме радва поред,
но на мен не бе ми ясно,
че със здравето не бил наред.

И ето,простих се със него
като със близък човек.
Смъртта от мене тя взе го
в юлски горещия пек.

Създание малко,тъй умилително,
(колкото шепичка беше си той),
държеше се с мене до сълзи пленително,
ценеше всеки жест томителен мой.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s