Духовен водовъртеж

Дори отрова бих аз пил,
щом кръст върху й сторя,
но дума като пън изгнил
не ща да изговоря.

Но потъвам някога в грях,
в неземна някаква омая,
в ушите ми-дяволски смях,
идещ не от ада,а от рая.

И тъмен душевен погром
тресе злощастното ми аз
и няма за мене заслон,
в агония е и моят глас.

И подмята ме водовъртеж,
вкарва ме в подмолни ями
пред очите на адова гмеж
на чудовищни персони нями.

Но ето,водите се укротяват,
бавно изплувам на повърхността
и сякаш силите ми се утрояват,
зърнал за миг сакралността.

А сакралността е като морски фар,
със светлината си простора цепи,
внезапно връхлита те като духовен дар,
стига очите ти да не са духовно слепи.

И както слънчев лъч унищожава
бацили всякакви навред,
тъй и сакралността освобождава
от порок силен и свиреп.

Но трябва само сърце си да отвориш
и сакралността във него да огрей,
грях всякакъв тогава ще пребориш,
да те доближи той повече не ще посмей.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s