Спомен в прогресия

Беше време на студ.Душевен.И страх.
Атеизмът властваше нагло, демонично.
Малцина знаеха що е молитва и що е  грях.
Малцина съзнаваха битието свое цинично.

Тогава спокойно не можех да вляза във храм.
Не можех молитва в унес да кажа,
че бях вярващ трябвало  да тъна от срам.
И никога наяве  вярата си да не покажа.

По детски наивно съждения правих.
За всичко друго,но не и за Вярата в Бог,
но с идеализма на воля боравих…
И ето това днес да покажа го мога във блог.

Господи,но не аз,не аз във Тебе съм бил!
А Ти,Боже,в мене-в ума и сърцето!
Затуй всичко що съм в живота сдобил
с него ще сея на Вярата наша полето.

Знам,Господи,знам,че  ще помагаш.
Не ще оставиш  никога Свойте чеда,
макар че Вярата Твоя  не  налагаш,
но в сърцата  оставяш  трайна следа.

Уж,Господи,далеч си  нейде в Небето,
а толкоз си близко до всеки от нас.
Мнозина за Тебе отварят сърцето,
потънали в унес в пълен захлас.

Защото Ти Боже от Вечност Си Бил
и в бъдното време все ще си бъдеш,
за някой-кедър ливански,за други-бодил,
но в сърцата вярващи Ти ще пребъдеш!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s