Вдъхновение

Понякога над моята глава
се надвесва на живота балдахина,
тогаз прииждат ми слова
и спират в „сивопочвената ми градина“.

И спускам на мига римния „отвес“,
трасирам бързо с необятна острота
(сякаш правя го в душевен регрес
и не мога мисълта да укротя).

А стихът,изливащ се във тоя час,
(когато е във вихъра на вдъхновение,
когато улавям оня тайнствен глас)
плод е на Небесно осенение

и бързам да запиша всяка дума,
що спохожда ме във този миг,
тогаз не ми е нужна…гума-
…без триене рисувам всеки лик,

защото невидима ръка ме води
по контурите на всеки щрих,
умът ми в лес словесен броди
и там подбира всеки стих.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s