Трудно е!

Трудно е,когато чувства нежни
са те зареяли в порой звезди
и остарели чувства прежни
са все в твоите гърди;

трудно е да удържиш пороя,
да отклониш го от твоето сърце
и точно да изброиш ти броя
на кръст правещите ти ръце;

трудно е,когато в храма влезеш
да не Го погледнеш в благите очи
и сълзи покайни ти да не пролееш,
когато Той облее те в лъчи.

Да,трудно е!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Честни сърца

Денят,в който съвестта ни празнува,
когато тя кънти в сърдечния ни небосвод,
точно тогава мисълта ни се чува
в целия ни горчиво-сладък живот

и справедливостта,сияйно засмяна
показва ни свойте си красоти
в една прелестна райска премяна,
а сърцето ни ехти ли,ехти.

Честните сърца-о,те са милиони,
в които Справедливостта звънти
и кове тя в тях нравствени закони,
в които огънят на Любовта пламти.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Духовен водовъртеж

Дори отрова бих аз пил,
щом кръст върху й сторя,
но дума като пън изгнил
не ща да изговоря.

Но потъвам някога в грях,
в неземна някаква омая,
в ушите ми-дяволски смях,
идещ не от ада,а от рая.

И тъмен душевен погром
тресе злощастното ми аз
и няма за мене заслон,
в агония е и моят глас.

И подмята ме водовъртеж,
вкарва ме в подмолни ями
пред очите на адова гмеж
на чудовищни персони нями.

Но ето,водите се укротяват,
бавно изплувам на повърхността
и сякаш силите ми се утрояват,
зърнал за миг сакралността.

А сакралността е като морски фар,
със светлината си простора цепи,
внезапно връхлита те като духовен дар,
стига очите ти да не са духовно слепи.

И както слънчев лъч унищожава
бацили всякакви навред,
тъй и сакралността освобождава
от порок силен и свиреп.

Но трябва само сърце си да отвориш
и сакралността във него да огрей,
грях всякакъв тогава ще пребориш,
да те доближи той повече не ще посмей.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Човешко лице

 

Не забравяй,чедо,родовия ген!
Не слагай скверни думи на перото,
за да не пита някой защо си роден
клеветник зъл на обществото!

Чедо мое,честно постави ръка
на гръдта си,ако със любов е пълна,
окопай житейската лъка
и засади във нея кълна.

Постави във него принцип нов,
приеми го първо ти самия,
бъди за всичко ти готов,
a завистта от себе си изтрий я!

Тогаз ще чуеш ти гласът,
що ще проехти край тебе,
който ще направи те нов съд
и в пълнота ще те обсебе.

Но никога не ще да заличи
туй,що имаш във сърцето,
та отдалеч да си личи
човешко ли ти е лицето!!!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Мъка

Стоях пред огледалото замислен
и гледах невзрачното си тяло,
отговор не можех смислен
да дам на себе си изцяло.

Какво ще стане тогава,когато
Бог духне свещта на моите дни,
когато прозвучи последното стакато
на фибрите ми ужасяващо  хладни?

Миг,след като свещта ми изгасне,
когато изтлее нейният пламък
по мен смъртта ще се прехласне
и ще ми приготви „замък“,

където върху каменни маси,
покрити само със чаршаф
персони,лишени от украси
„спят“ върху цимента корав.

Тези мрачни мисли ми навея
един „приятел“,когото открих
в малката горска алея
и да го взема си позволих.

Той бе таралежче прекрасно
и дни ме радва поред,
но на мен не бе ми ясно,
че със здравето не бил наред.

И ето,простих се със него
като със близък човек.
Смъртта от мене тя взе го
в юлски горещия пек.

Създание малко,тъй умилително,
(колкото шепичка беше си той),
държеше се с мене до сълзи пленително,
ценеше всеки жест томителен мой.

йерей Иван Илчев

Стандартен