„Огледало“

Всеки трябва „огледало“ да има
и във него често да поглежда,
да съзира личността си уязвима
и да подхранва своята Надежда-

Надеждата,че е човек Духовен,
пропит до костите със Вяра,
и не издиша въздух „отровен“
из недра,пълни със „сяра“;

в райско кътче умът му да се рее,
във сърцето му милост да има,
слънцето във очите му да грее,
а в душата му-Любов неугасима.

Да,Съвест е това „огледало“,
но не всеки поддържа го чисто.
а колко много то ни е дало,
доказва го битието ни лъчисто!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Съвършенството

Да,духовният прогрес е основният закон на живота.И като,че ли той е оня бленуван от мнозина път към съвършенството.Но не винаги прогресът и съвършенството са тъждествени.Та нали зад всяка стъпка на прогреса се оглежда и несъвършенството,защото самият закон на прогреса го предполага.Защото то-несъвършенството,е вплетено в самата природа на човека,а съвършенството е идеал,вечен и недостижим.Ето защо много свети люде,макар и като звезди в тъмна нощ да блестят с лъчите на своята нравствена красота,все пак са хора и сянката на несъвършенството,присъщо на човешката природа,стели пътеката на живота им.

Образът на тази истина в пълна светлина се отразява и от страниците на Светото евангелие.Сърцеведът Иисус със светлината на погледа си претегля скритата праведност на всеки един от нас с думите:“Едно ти не достига.“Отправил ги е някога към юдейския началник,но това са думи,които се отнасят за всеки един от нас.Думи,които през всички времена,по всички дължини и ширини на земното кълбо са били и си остават всеобщ закон на човешкото несъвършенство.

Говорим за всички ония,които живо усещат своята немощ,защото има и такива,които това не ги интересува.Говорим за тия,които винаги се стремят да вървят нагоре и да растат по дух,святост и благодат.Прекрасен пример за това са светците.Ние ги тачим не за това,че са обладавали в пълнота съвършенството(та те са били далеч от тая пълнота),но истински са осъзнавали това и са водили постоянна борба против несъвършенствата в живота си.И тук е тяхното достойнство,защото святостта не е липса на несъвършенство,а непрекъсната борба срещу него.Защото Бог ни съди не за това,че сме несъвършени,а за това,че не водим борба против своето несъвършенство.И начало на висша мъдрост е първом да дирим и открием своите недостатъци и да поведем борба срещу тях,а не да ги търсим в ближния си.Защото именно в тези стъпки на тази мъдрост се открива път,който води към висините на истинското съвършенство.

Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Най-доброто,което можем да поискаме от Бога

свещ

Пилигрим запитал един пустинник:

-Какво е най-доброто,което мога да поискам от Бог?

Той без да се замисли отговорил:

-Да благодариш на Бога за най-доброто,което умееш да вършиш и поискай Бог да ти подскаже кое е то за тебе,ако ти не се сещаш.

Един уж делничен,а дълбоко смислен отговор,върху който можем да помислим.Защото неспирният бяг на времето носи своята умора и слага своя отпечатък върху всеки наш ден.Защото на земята всеки ден умират най-малко 100000 човешки същества и то не поради болест или нещо друго,а просто защото времето на земята им е изтекло(с умрелите поради болест са повече от 200000).Една сутрин те просто не се събуждат.И повече никога няма да видят слънчевия изгрев и слънчевия залез.Никога повече слънцето не ще заблести в очите им.Никога повече те няма да се радват на пълнотата на луната.Никога повече няма да усетят полъха на вятъра в косите си.Никога повече няма да чуят смях или плач,човешка или птича песен.Никога повече няма да усетят умилението да милват своя домашен любимец и да виждат любовта в очите му.Никога повече не ще поемат залък,глътка вода или глътка въздух.Никой повече не ще ги целуне или прегърне.Никога повече те не ще видят звездното небе или синьото море.Никога повече не ще се насладят на красотата на някое красиво място или красив жест.

Затова най-доброто,което можем да правим всеки ден,събуждайки се от сън е:да се радваме,че сме живи и още повече,ако сме и здрави!Сега и тук!Без значение дали под богат или беден покрив,или дори и без него!Защото ни е даден още един ден!Защото Бог ни е благословил за още и още един ден!Какво ни остава,освен да се насладим на всички онези малки,обикновени и всекидневни блага,с които ни е дарил Той!Да се насладим и да благодарим,защото не знаем „ни деня,ни часа“,когато пак Той ще духне пламъчето на дните ни и ще угасне завинаги свещта на живота ни.

Как само звучи една чудна еврейска песен!“Когато сърцето ни заплаче-се казва в нея-само Господ може да го чуе и само Той може да види болката,която изригва в душата ни.Да види как човек рухва още преди да е паднал!Да,само Той може да чуе как сърцето ни плаче!Защото не заплаче ли сърцето ни,тогава душата ни започва да вие от болка и за да спре вихъра на тази болка човек подрежда своята малка молитва:Господи,чуй ме!Ти,Всемогъщи,даде ми живот,даде ми всичко,но виж в очите ми има сълзи,защото сърцето ми плаче.Чуй ме,Господи,в самотата ми,вдъхни ми воля и кураж в делата ми и не допускай болката на дните ми да се стовари с цялата си тежест върху раменете ми.Дай ми сили,Господи,да понеса тази болка,защото няма къде да избягам от нея!И когато пожелаеш сложи край на терзанията ми,защото животът ми е „като цвят,като дим,като утринна роса“!Толкова крехък,толкова лек,толкова прозрачен за Тебе,Господи!“.

йерей Иван Илчев

Стандартен

За успехите и неуспехите на дните ни

Изображение

Ние,хората,идваме на този свят по един и същи начин.Но си отиваме различно!Всеки според делата си!Никой не отнася нищо със себе си,но приживе се делим на бедни и богати-според благата,които придобиваме,ползваме и управляваме.Идвайки на този свят на всеки един от нас,Бог дава свобода на избор и талант.Ония,които не заравят талантите си в земята успяват и стават богати,а които ги заравят,обладани от леност стават бедни.Защото в основата на имущественото деление на хората стои най-вече отношението към труда-ония,които приемат труда като вътрешна потребност,като призвание,са тези,които успяват,а други,които го приемат като тегоба,като нещо неприятно,като нещо унизително са,които не успяват,които се провалят в живота.

Човек  идва на този свят да твори и претворява,в обикновения,човешки смисъл на тази дума,т.е.да създава блага.Но дори отношението към благата в живота ни е различно.А знайно е,че Бог за всекиго от нас още от зачатието заделя достатъчно блага.Нужно е да повярваш,че хлябът ти е подсигурен и да работиш,за да си го заслужиш.Защото не работиш ли,идва бедността.От този поглед бедността е порок,ужасен порок,нелюбие към труда.Бедността е и безбожие.Неверие в Бога и в своите сили.Какво казва Бог?Повярвай,за да ти помогна.Ако не можеш в Мене,то поне повярвай в себе си.Защото вярата винаги помага,а Вярата в Бога е нещо възвишено и силно.Но не по-малко силна е и онази,обикновена,делнична вяра.Вярата,че днес денят ще е по-хубав,трудът-по-резултатен,животът-по-добър.А да повярваш в успеха си-о,наполовина си успял.А някои никога не допускат до себе си подобни мисли и затова не успяват.

Сещате ли се за Лафонтен и неговата басня за двете жаби,попаднали в гърне с мляко?Жабата-песимист казала:тук ще се мре! и наистина се удавила.Жабата-оптимист казала:Мога да плувам!Какво друго ми остава,освен да опитвам да изляза от гърнето и тя опитвала,опитвала…

Всеки един от вас знае края на баснята.Млякото се превърнало в сметана и жабата успяла да излезе от гърнето.

Така е и в живота.Но въпросът на всеки психолог е:защо някои придобиват синдром на непоносимост към успеха?Формулировката звучи,сякаш е невъзможно това.Проявяването му е,че човек прави всичко възможно,за да не успее.А причината е,че той се опасява,че успехът ще стовари върху му нови условия и най-вече нови възможности за труд.Но…на него не му се работи.И затова по-лесно е да не успееш.Хем другите ще те съжаляват,хем няма да биеш на очи,хем ще мързелуваш на воля.Защото успехът влече след себе си задължения и отговорности,защото той е път нагоре,защото е път,изпълнен с непрестанни усилия и ангажименти.А някои не обичат усилията,още по-малко ангажиментите.Затова се делим на успели и неуспели,на бедни и богати,но най-точно-на обичащи и необичащи труда.Затова не заравяйте талантите си!Повярвайте в Бога и себе си!И ще успеете в живота!Защото Бог ще ви благослови!Бъдете благословени!

П.П.Когато говоря за бедни и богати имам предвид богатство,постигнато с почтен труд.

Изображение

йерей Иван Илчев

Стандартен

Рецепта за успех

Изображение

Често пъти в дни на усамотение се питаме:кой може така да ни разбере,че да положи заради нас сърцето си?Кой може така да ни разбере,че да направи крачка към нашата самота?Нищо,че там,в самотата много по-често разцъфтяват живителните сили на нашите сърца,отколкото в шума на суетата!И често,братко,в тишината на твоите дни ти питаш себе си как да се реализираш в живота.Рецептата ли?Ами тя е много лесна!Никога,никога не се задържай на безизходна ситуация! Никога,никога не се любувай на себе си!Никога,никога не се колебай ни на минута да продължиш ли по-нататък!Просто смело продължи!Смело продължи и тогава ще познаеш в себе си широтата на едно любящо бащино сърце!Защото нима човек може да реализира своите възможности без Неговото присъствие?И когато се замислиш над това как да изпълниш своето предназначение,но онова,което показва кой си и за какво живееш,тогава отново сконфузено се питаш как да сториш това,когато спомените от погрешното ти минало или настоящите ти грешки затъмняват Неговия образ в тебе,затъмняват източника на Светлината в твоя живот,пробуждайки различни по вид съмнения и самосъжаления.Но не се колебай и никога не забравяй,че Той е,Който се грижи за всичко,което вълнува твоето сърце.Не забравяй,искаш ли усъвършенстване спомняй си винаги думите му:“Дерзай,чедо!Прощават ти се греховете!“.Защото дори да започнеш да губиш смисъла на своя живот,Неговата Светлина няма да угасне в сърцето ти и тогава в нощите на живота ти ще гори огънят на Неговата Любов като Факел и ще ти сочи Пътя,Пътя,по който да вървиш,за да не спънеш о камък ногата си.

Да,точно Той,Господ,ще запалва в тебе винаги огъня на Своето опрощение,за да изгорят в него тръните на твоите съмнения!Защото Господ те зове по име и Неговият Огън ще изгори в тебе корените на греха ти,за да не се отвратиш никога от себе си.Искаш ли да се реализираш?Тогава не продължавай да се колебаеш и да отлагаш момента на своя избор,боейки се от грешки.Ще продължаваш ли да стоиш в тъмнината на неведата?Няма ли да разкъсаш тази тъмнина с Неговия Огън?Ти трябва да сториш това,защото искаш ли да се освободиш от мрежата на неведомостта,трябва да се вслушаш в оня глас,който идва и от глъбините на твоето сърце.Защото този глас е Неговият Глас и тогава ще се отворят в тебе дверите на познанието и ще познаеш силата на Любовта.И тогава ще бъдеш изумен от нея!От Любовта,която ще откриеш в себе си!И ще видиш как много сили ще се отприщят в тебе,сили,с които ще пребориш трудностите на дните си и най-вече ще пребориш греховната си същност.

Замислял ли си се някога над всичко това?В съзерцанието на тишината ще навлезеш в глъбините на самото твое човешко съществуване и ще откриеш онова тайнствено Негово присъствие в твоето сърце и ще чуеш Гласа му,който тихо ти нашепва:Не бой се,аз съм с тебе във всяко твое изпитание и ще простя всяка твоя грешка,сторена в порива ти към съвършенство!И тогава ти ще се почувстваш освободен и опростен!Мислиш,че това е невъзможно?Пробвай!Само тогава ще усетиш как Христос ще те дарува със Своето Благословение и със Своето Велико Опрощение за грешките в твоя живот.Едва тогава ще разбереш,че всички полети и дръзновения в твоя живот са изтъкани от нишките на Неговото Благословение.

Бъдете благословени!Бог да ви благослови!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Когато някой ден

Когато някой ден мен няма да ме има
под това слънце и под този небосвод,
тогава,когато душата ми незрима
напусне тялото ми и поеме своя път,

аз знам-ще ме има и след мен дори,
ще остана с години във времето назад,
огънят ми в не едни очи ще да гори
и кръвта ми ще кипи в живот млад.

Господи!Туй не беше мойта воля,
желание нивга нямах за това,
дори и до днешен ден не моля
това да случва се на моята глава.

Но стана тъй,както ти предвиди
и мене ще ме има занапред.
Дано затуй никой не зловиди
и се не изправи срещу Твоя ред!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Размисъл върху „Химнът на Любовта“

Годините ми не искат да мълчат
от първия,та до днешния ми ден,
че в ушите ми Павлови слова звучат,
тъй примамливи и приемливи за мен.

И през хилядолетията все така
човечеството живяло е със тях
и никой не е изправял им ръка,
изпадайки във святост или грях.

Но днес звучат ли тез слова
във всяко човешко сърце?
Не са ли те за някой това,
с което „мият“ своите ръце!

П.П.Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, –
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, –
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява…

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава

йерей Иван Илчев

Стандартен