Размисъл върху „Химнът на Любовта“

Годините ми не искат да мълчат
от първия,та до днешния ми ден,
че в ушите ми Павлови слова звучат,
тъй примамливи и приемливи за мен.

И през хилядолетията все така
човечеството живяло е със тях
и никой не е изправял им ръка,
изпадайки във святост или грях.

Но днес звучат ли тез слова
във всяко човешко сърце?
Не са ли те за някой това,
с което „мият“ своите ръце!

П.П.Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, –
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, –
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява…

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s