Най-доброто,което можем да поискаме от Бога

свещ

Пилигрим запитал един пустинник:

-Какво е най-доброто,което мога да поискам от Бог?

Той без да се замисли отговорил:

-Да благодариш на Бога за най-доброто,което умееш да вършиш и поискай Бог да ти подскаже кое е то за тебе,ако ти не се сещаш.

Един уж делничен,а дълбоко смислен отговор,върху който можем да помислим.Защото неспирният бяг на времето носи своята умора и слага своя отпечатък върху всеки наш ден.Защото на земята всеки ден умират най-малко 100000 човешки същества и то не поради болест или нещо друго,а просто защото времето на земята им е изтекло(с умрелите поради болест са повече от 200000).Една сутрин те просто не се събуждат.И повече никога няма да видят слънчевия изгрев и слънчевия залез.Никога повече слънцето не ще заблести в очите им.Никога повече те няма да се радват на пълнотата на луната.Никога повече няма да усетят полъха на вятъра в косите си.Никога повече няма да чуят смях или плач,човешка или птича песен.Никога повече няма да усетят умилението да милват своя домашен любимец и да виждат любовта в очите му.Никога повече не ще поемат залък,глътка вода или глътка въздух.Никой повече не ще ги целуне или прегърне.Никога повече те не ще видят звездното небе или синьото море.Никога повече не ще се насладят на красотата на някое красиво място или красив жест.

Затова най-доброто,което можем да правим всеки ден,събуждайки се от сън е:да се радваме,че сме живи и още повече,ако сме и здрави!Сега и тук!Без значение дали под богат или беден покрив,или дори и без него!Защото ни е даден още един ден!Защото Бог ни е благословил за още и още един ден!Какво ни остава,освен да се насладим на всички онези малки,обикновени и всекидневни блага,с които ни е дарил Той!Да се насладим и да благодарим,защото не знаем „ни деня,ни часа“,когато пак Той ще духне пламъчето на дните ни и ще угасне завинаги свещта на живота ни.

Как само звучи една чудна еврейска песен!“Когато сърцето ни заплаче-се казва в нея-само Господ може да го чуе и само Той може да види болката,която изригва в душата ни.Да види как човек рухва още преди да е паднал!Да,само Той може да чуе как сърцето ни плаче!Защото не заплаче ли сърцето ни,тогава душата ни започва да вие от болка и за да спре вихъра на тази болка човек подрежда своята малка молитва:Господи,чуй ме!Ти,Всемогъщи,даде ми живот,даде ми всичко,но виж в очите ми има сълзи,защото сърцето ми плаче.Чуй ме,Господи,в самотата ми,вдъхни ми воля и кураж в делата ми и не допускай болката на дните ми да се стовари с цялата си тежест върху раменете ми.Дай ми сили,Господи,да понеса тази болка,защото няма къде да избягам от нея!И когато пожелаеш сложи край на терзанията ми,защото животът ми е „като цвят,като дим,като утринна роса“!Толкова крехък,толкова лек,толкова прозрачен за Тебе,Господи!“.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s