Благословен!

Вглеждал ли си се във детски лик,
в оная тиха невинност лъчиста?
Запечатал ли си този кратък миг
завинаги и трайно върху листа?

Ако ти туй някога си сторил,
споменът му никога не ще те изостави.
Той във тебе веч вратичка ще да е отворил
към ония незабравимо-томителни представи

за тогава,когато и ти дете си бил,
тъй невинен и чист до умиление;
когато към добро си се стремил,
що донесло е твойто просветление,

че само със детето във сърцето
и със ум пречистен,просветен
ще наследиш някога Небето
и ще бъдеш от Бог благословен!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Есен

За последно изправи се пред оная Вселена,
която часовете на битието ти реди,
застани пред нея като пред сцена
и ще остави ти тя своите следи.

В мига на кратка житейска права,
в устрем,екстремално висок,
при който отпечатък ти остава
като спомен от детски оброк.

Далечен спомен от младостта ти,
що на дните ти подрежда времето.
За неочаквана среща със старостта ти,
когато ще натовари те тя с бремето,

когато ще намалява твоята жажда,
когато ще потулва се някъде твоя глад,
когато паметта ти номера ще ти погажда,
когато плътта ти ще обхваща я хлад…

Тогава…идва есента!!!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Ново време

Догаря залезът зад бора,
събужда задрямали мечти
и сред хаоса от хора
спомен като лъч трепти.

Всеки иска нещичко да вземе
от миговете на живота тук,
не мисли той за друго време,
за живот духовен,друг.

Сред минзухари и теменуги
някой иска да е все
и между житейски фуги
страх да го не тресе.

Трети иска да разказва
за свойте подвизи безчет
и на други да показва
тежки графици и ред.

Когато някога и ние бяхме
със сили пълни за борба,
на живота по ръба вървяхме,
следвайки своята съдба.

Но други времена дойдоха
и промени се тази съдба.
Навлязохме в сурова епоха
сред мъглява галактична среда.

Епоха на жестокост необуздана,
на сърца,пълни със лед,
на цивилизация криворазбрана,
полагаща нов световен ред.

йерей Иван Илчев

Стандартен