Есен

За последно изправи се пред оная Вселена,
която часовете на битието ти реди,
застани пред нея като пред сцена
и ще остави ти тя своите следи.

В мига на кратка житейска права,
в устрем,екстремално висок,
при който отпечатък ти остава
като спомен от детски оброк.

Далечен спомен от младостта ти,
що на дните ти подрежда времето.
За неочаквана среща със старостта ти,
когато ще натовари те тя с бремето,

когато ще намалява твоята жажда,
когато ще потулва се някъде твоя глад,
когато паметта ти номера ще ти погажда,
когато плътта ти ще обхваща я хлад…

Тогава…идва есента!!!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s