Есен

За последно изправи се пред оная Вселена,
която часовете на битието ти реди,
застани пред нея като пред сцена
и ще остави ти тя своите следи.

В мига на кратка житейска права,
в устрем,екстремално висок,
при който отпечатък ти остава
като спомен от детски оброк.

Далечен спомен от младостта ти,
що на дните ти подрежда времето.
За неочаквана среща със старостта ти,
когато ще натовари те тя с бремето,

когато ще намалява твоята жажда,
когато ще потулва се някъде твоя глад,
когато паметта ти номера ще ти погажда,
когато плътта ти ще обхваща я хлад…

Тогава…идва есента!!!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s