Приказка за вярното куче

 

Живели някога мъж и жена.Тривиално,нали!
Тривиално е също,че семето на раздора е покълнало между тях!И от това семе израсъл могъщ и клонест дъб!
По силата на обстоятелствата мъжът и жената не се разделяли,въпреки че всичко между тях било изтляло,дори нещо повече-появила се и омраза,която бавно,но постоянно нараствала.Мъжът и жената продължавали да разиграват „театъра“ на сговорното семейство за пред хората.
Дъщеря им,в опит да спаси „потъващия семеен кораб“ купила кученце,което расло помежду им седем години.Когато навършило седмата,то внезапно ослепяло!!!Защо???
Ами,защото то еднакво обичало и двамата,но не можело повече да гледа как омразата в очите на господарите му един спрямо друг ставала все по-свирепа.Неговите очи не издържали да я виждат в техните!То често ги затваряло,за да не я съзира,докато един ден тези прекрасни,разбиращи и обичащи очи не останали затворени завинаги!Ослепяло!
П.П Не казвам нищо ново,относно верността на кучето.Нали!!!

Резултат с изображение за снимки на хачико

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Съдбата

Съдбата!Каква мощ съдържа!
По своему подрежда наш’те дни!
Но в Промисъл не мога да ги вържа,
та да погледна в своите бъднини?

Уловен от нея за ръката,
безсилен немощно вървя,
но не спирам и за миг борбата,
макар и вече да кървя.

Борбата за достойното ми аз,
което вае моя лик,
било във пек или във мраз,
било в смях или в болезнен вик!

Дори да стигна и до ада
и огън лют да ме опърли,
дори сърцето ми да страда
от дяволски обиди върли,

знам,ще стигна и до края
със от его изчистено достойнство,
за да зърна за миг рая
и ангелското свято войнство.

йерей Иван Илчев

Стандартен