„Тлен“

На съвестта ми грехове тежат
като камък върху изтерзани плещи,
като змии в сърцето ми лежат
и стягат ме като във клещи.

Те лесно кипват мойта кръв
и ми пулса често ускоряват,
във всичко искат да съм „стръв“-
без жалост ме със туй раняват.

Но зная,идва времето,когато
ангелът ми ще снеме ги от мен,
правейки битието ми богато,
избавяйки ме приживе от тлен,

не иска той да се покваря,
да стана гомореец пръв,
грехът сърце ми да обгаря
и да го цеди до кръв.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Раят!!!

Когато всичко почне да тежи
и някъде изчезне радостта,
и някак си все повече ти се лежи,
знай,близко е за теб отвъдността.

Но тя все още не е края
на живота,що ти е определен.
С нова визия ще те омая
и ще бъдеш от нея окрилен.

Когато пък тръгнеш на „обход“
през тайнствените кръгове на ада
ще намериш оня невидим брод
на една нова душевна отрада-

Отрадата,която в тебе ще говори,
че раят не е някаква площ
и кой това ще ти оспори,
че в сърцето ни е Неговата мощ!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Планински пейзаж

Там,в красивия роден Балкан,
где върховете докосват небесата,
там кози диви спират на стан
всяка вечер във тъмнината

и стануват чак,докле ги озари
слънцето с усмивка чредна
и росата в ранни зори
се вдигне от тревата ледна,

запрепускват после във лудешки бяг
по скали отвесно стръмни,
до рекичка с нисък бряг
пасат си те,докато се стъмни.

Създания,омайно диви и свободни
скитат на воля в планината
и сторват просторите ни родни
райско кътче на земята.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Порив

Попадна ли на поредната злост,
що отредила ми е съдбата
изопвам всяка своя кост
и очаквам битката ръбата.

Битката с чепатото ми его,
що вае природата ми грешна
(как чувствам се близък със него,
а прави то персоната ми смешна),

как омайно протяга своите ръце-
ръце красиви,но коварни,
протяга ги към моето лице
с предложения най-светозарни.

О,Его!Как не спираш да ме хвалиш!
Кадифено-нежно!Неусетно почти!
И в сърцето ми огньове да палиш
с пламъци до райски висоти!

Но тези пламъци крилете ми изгарят,
крилете,с които подобно на Дедал
политам и Небесата двери ми отварят
с красоти,за които какво не бих дал.

О,Рай!Защо си тъй далечен,
но притегляш моето сърце
със порив неустоим и вечен,
а лек като ангелско перце.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Златният телец

За „благоденствието“ ни „чеда народни“
живота си „отдали“ са в изборен „бой“,
за да живеем ние „свободни“
с „величави“ планове безброй.

България сега изправя се цяла
със ръст,“достоен за венец“,
за бизнес-подвизи узряла
във плен на Златния телец.

Всеки днес парите обожава
и към тях е с поглед устремен,
но никой никого не уважава,
от своето си его упоен.

йерей Иван Илчев

Стандартен