Порив

Попадна ли на поредната злост,
що отредила ми е съдбата
изопвам всяка своя кост
и очаквам битката ръбата.

Битката с чепатото ми его,
що вае природата ми грешна
(как чувствам се близък със него,
а прави то персоната ми смешна),

как омайно протяга своите ръце-
ръце красиви,но коварни,
протяга ги към моето лице
с предложения най-светозарни.

О,Его!Как не спираш да ме хвалиш!
Кадифено-нежно!Неусетно почти!
И в сърцето ми огньове да палиш
с пламъци до райски висоти!

Но тези пламъци крилете ми изгарят,
крилете,с които подобно на Дедал
политам и Небесата двери ми отварят
с красоти,за които какво не бих дал.

О,Рай!Защо си тъй далечен,
но притегляш моето сърце
със порив неустоим и вечен,
а лек като ангелско перце.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s