Лира

Тих звън на нежна лира
във една звездна нощ
разнесе се надлъж в ефира
и обгради в миг свята площ.

Площ,която преди бе пустиня
и над нея се разстилаше мрак,
а сега сякаш свидна светиня
безспир лееше елея си благ.

Пустинята си беше моето аз
с „нощен“ студ и „дневна“ жега,
със сърце,сковано в тежък мраз
и душа,тънеща в  мрачна нега.

А таз лира Вярата беше,
която сърце ми окрили
и доброто,що в него спеше
тихо събуди го и го умили,

лесно в същността ми проникна
без трусове и никаква драма,
без на егото си да откликна
с неговата надменност голяма.

Чест и съвест  оттогава въстават,
(а те в мене са мойто огледало),
като стражи винаги застават
и събуждат онуй чувство заспало-

Чувството на пълен алтруизъм,
което дреме там вътре в мен
и загърбва върлия ми егоизъм,
повтаряйки един свят рефрен:

„Обичай ближния като себе си!“

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s