Когато…

Когато не виждам нищо в мен,
когато нямам никакви цели,
когато съм напълно съкрушен,
когато тревогите са ме отвели,

когато няма блясък в погледа мой,
когато сянка сива в него се мята,
когато няма в душа ми покой,
когато крача унило по земята,

когато мъждее вече моят плам,
когато в пепел бавно се превръща,
когато да си призная не ме е срам,
когато сещам хлад да ме обгръща,

когато сняг посипва морни ми коси,
когато сковават се ставите ми стари,
когато трудни са житейските ми полоси,
когато прощавам се завинаги с другари,

тогава пред Живота-тоз Божий дар
с години някакви седемдесет,
готов съм аз като на цар
да отдам и чест,и пиетет.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s