Кеш

Тъй както във живота рядко
случва се човек съвсем да е добре
и всичко да минава гладко
и никак да не му се мре,

но когато някой му повтаря,
че ленивец е от първите пръв
и че с думи жежки го изгаря,
та от сърце му капе кръв,

какво му в този час остава,
за да покаже кой е той,
не толкоз да натрупа слава,
а да проумее своя сой.

Да покаже колко му се иска
да бъде нещо в тоз живот,
дори той да му се киска
и да не му отдава вот.

Да проумее без да си е вещ,
дори и без съвсем да е умел,
че всичко трябва да е КЕШ-
то е,което ще го прави смел.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Мигове в шепи

За фантазиите ми светът е тесен,
съвсем е лесно да живея с тях.
Животът ми е като песен-
пълен е със смях и грях.

Оставил съм го на съдбата
и тъй съм всяка нощ и ден,
следвам правилата на играта
и приемам всеки миг благословен.

Нали битието ни е мигове в шепи,
колкото пръстите на двете ни ръце.
Не всички улавяме-за някои сме слепи
и те изнизват се пред самото ни лице.

Някога шепи отваряме носталгично
и спомените заискряват пред нас,
изпълват ни с умиление лирично
и сподавят томително нашия глас.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Да бъдеш свещеник

Да бъдеш свещеник в нашето време
според някои е жалко и смешно,
защото за вярата кой днес му дреме
и кой приел би я безрезервно и лесно.

Само тоз,на когото душата е изгорена,
само тоз,който се превива от скръб,
който стене от болка заради чест наранена
и попада все на живота на острия ръб.

Тя,вярата от памтивека е неразбирана.
Всеки има своя идеал,своя си Бог,
а човешката същност от противоречия раздирана
от тях-тръните житейски,от житейския глог.

Господи,Ти стълб и крепило на моите дни,
дните,що посветил съм изцяло на Теб.
Те Твои са,Твои,изцяло Господни,
тъй както Твой е и насъщния хлеб.

Тоз хлеб,Господи,Ти го даваш на всеки.
Не ме лишавай и утре,кога не ще съм йерей,
подкрепяй старините ми и прави ги по-леки
и слънце в лице да не спре да ме грей!

Защото всъщност свещеническата благодат
остава си действена до края на моя живот.
Ще спасява ме винаги от всякакъв ад,
за мене ще бъде тя моя Кивот.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Промяна

Нестихваща мъка е на сърце ми!
Животът го мачка с корави ръце!
Вяра,чувства,скрупули,проблеми
отпечатък сложиха на мойто лице.

Промяната във него не е лесна!
Как да се простя с цял един свят,
где радост и болка с Вяра небесна
се преплитат във неземен цвят.

Благодаря,Господи,че ми внушаваш
да бъда спокоен в дните си  сега!
Благодаря,Ангеле ,че обещаваш
да бъдеш дo мене в мойта нега!

О,Боже!Любовта Ти ме успокоява.
А нея,нея абсолютно всеки я знай
и няма на земята сила такава,
която да заличи Небесния й рай.

Този рай,който неудържимо навлиза
там вътре,в ония подкорни глъбини,
где по Небесна пътека Логоса слиза
в ума ти…и променя твойте съдбини.

йерей Иван Илчев

Стандарт

Не знам

Далечен спомен,почти забравен
бавно в съзнанието ми се разгръща;
върху устните ми стон сподавен
мисъл на тщеславие завръща.

В руслото житейско аз си зная-
радостта и болката са в паралел,
но дали някога ще припозная
истината като Божествен акварел

и кой е смисълът й във живота,
животът с все още неясен геном,
който не носи в себе си Голгота,
а зарАзен гоморо-содомски синдром.

А сърцето ми изстрадало ще ли дочака
истината в някой слънчев ден,
дали ще успее да познае я в мрака
и да избави я от смрадоносна тлен?!

Не знам!!!

йерей Иван Илчев

Стандарт

„Sursum corda“

„Горе имеем сердца!“
„Да вдигнем сърцата си към Бога!“
из Литургията

Често пъти в живота небрежно
съм поглеждал на егото в мен,
а то естествено, съвсем надлежно
си ни е в кръвта,там,в нашия ген.

Нали то е грехът,с който се раждаме,
инстинктът за самосъхранение в нас
и дори и да се опитваме да надграждаме
то си остава един незамлъкващ глас.

Заради него попадам във „води дълбоки“,
заради него пак не на всеки съм драг,
заради него сменям понякога посоки,
заради него спечелвам пореден свой враг.

Господи,моля Те,докосни ми сърцето,
за да променя изцяло този ракурс,
да усетя в пълнота с гърди си Небето
в ритъма на нов,по-по-сърдечен пулс.

йерей Иван Илчев

Стандарт