„Sursum corda“

„Горе имеем сердца!“
„Да вдигнем сърцата си към Бога!“
из Литургията

Често пъти в живота небрежно
съм поглеждал на егото в мен,
а то естествено, съвсем надлежно
си ни е в кръвта,там,в нашия ген.

Нали то е грехът,с който се раждаме,
инстинктът за самосъхранение в нас
и дори и да се опитваме да надграждаме
то си остава един незамлъкващ глас.

Заради него попадам във „води дълбоки“,
заради него пак не на всеки съм драг,
заради него сменям понякога посоки,
заради него спечелвам пореден свой враг.

Господи,моля Те,докосни ми сърцето,
за да променя изцяло този ракурс,
да усетя в пълнота с гърди си Небето
в ритъма на нов,по-по-сърдечен пулс.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s