Далечен спомен,почти забравен
бавно в съзнанието ми се разгръща;
върху устните ми стон сподавен
мисъл на тщеславие завръща.
В руслото житейско аз си зная-
радостта и болката са в паралел,
но дали някога ще припозная
истината като Божествен акварел
и кой е смисълът й във живота,
животът с все още неясен геном,
който не носи в себе си Голгота,
а зарАзен гоморо-содомски синдром.
А сърцето ми изстрадало ще ли дочака
истината в някой слънчев ден,
дали ще успее да познае я в мрака
и да избави я от смрадоносна тлен?!
Не знам!!!
йерей Иван Илчев