Не знам

Далечен спомен,почти забравен
бавно в съзнанието ми се разгръща;
върху устните ми стон сподавен
мисъл на тщеславие завръща.

В руслото житейско аз си зная-
радостта и болката са в паралел,
но дали някога ще припозная
истината като Божествен акварел

и кой е смисълът й във живота,
животът с все още неясен геном,
който не носи в себе си Голгота,
а зарАзен гоморо-содомски синдром.

А сърцето ми изстрадало ще ли дочака
истината в някой слънчев ден,
дали ще успее да познае я в мрака
и да избави я от смрадоносна тлен?!

Не знам!!!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s