Не знам

Далечен спомен,почти забравен
бавно в съзнанието ми се разгръща;
върху устните ми стон сподавен
мисъл на тщеславие завръща.

В руслото житейско аз си зная-
радостта и болката са в паралел,
но дали някога ще припозная
истината като Божествен акварел

и кой е смисълът й във живота,
животът с все още неясен геном,
който не носи в себе си Голгота,
а зарАзен гоморо-содомски синдром.

А сърцето ми изстрадало ще ли дочака
истината в някой слънчев ден,
дали ще успее да познае я в мрака
и да избави я от смрадоносна тлен?!

Не знам!!!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандартен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s