Гредата

Чедо,в отношенията си не хитрувай!
Да помагаш протягай своята ръка!
Над доброто нивга не мъдрувай!
Писанието повелява ти така!

Знай,тъй далече ти ще стигнеш,
щом виждаш своята „греда“.
„Сламката“ на брата си ще вдигнеш
и не ще оставиш го в беда!

Когато Вечният живот настане
спокоен тогава ще си ти,
съвестта ти чиста ще остане,
дори пред Адови врати.

Благодари за всичко ти на Бога!
За доброто,що Сложил е пред теб!
Но дори да бъдеш в изнемога,
благодари за насъщния си хлеб!

И Бог не ще те изостави,
Ще ти протяга винаги ръце,
вразите ти „на място“ Ще постави,
с Любов Ще пълни твоето сърце!

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Аз знам

Аз знам: един ден ще си ида!
Да, ще си отида някой ден,
но сърцето ми все  ще тe ожида
и все ще бъде в твоя плен.

Невидим до тебе ще присядам,
ще докосвам твоите коси,
да те прегръщам нежно ще посягам
и мъка сърце ми ще коси,

че не можеш очите ми да зърнеш,
които пълни, пълни са с любов,
че не можеш с ръце  да ме прегърнеш
и да чуеш тихия ми зов.

На същността ми ти бе толкоз вярна
като куче на стопанина си драг,
ти никак не беше с мен коварна,
ти никога не ми беше враг.

Затуй ще те чакам и в идния живот,
за да бъдем пак със тебе двама.
Не ще, не ще направя си отвод-
ти имаш думата ми пряма!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Висини

В мигове самотни понякога питаме:
Кой би положил сърце си за нас?
И в самотата своя сякаш политаме
като авиатор звезден, като звезден ас.

Тогава мисъл крилата в глави ни се ражда,
що прави смислени нашите дни,
която добротворство в сърца ни насажда
и обезсърчава в нас всички злини.

А дните ни,от тъй безнадеждно сиви,
в които злото житейско крещи,
превръщат се в лъвчета малки,игриви,
със силни, силни и здрави плещи.

В ушите ни зазвучават думи подбрани
и понасят ни леко върху свойте вълни,
неусетно зарастват душевните ни рани,
а в сърца ни вече милост кълни.

 

Тогава изпълват ни копнежи извечни,
тогава край нас простора звъни,
тогава делата ни стават сърдечни,
тогава политаме във висини.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Примирение

Не познавам монашеския одър,
нито съвестта ми е „чисто бяла“,
не мога да се чувствам бодър,
че мъка в сърцето ми е спряла.

И защо ли минава ми през Ума
и през нея-душевната ми лира,
че не каза Кирил последната си дума,
но пък показа как бързо се умира.

Защо ли убийците му не разкриха
и не изрекоха им никаква отсъда?
Те с удоволствие венец му „свиха“
и в чувствата им нямаше оскъда.

Яростта ми „на нокти“ се издига,
„благоговейно“,за да се „прекръсти“,
уловила монашеска интрига
и хищните и мръсни пръсти.

Е,как да бленувам за молитва?
Е,как духовно да живея?
Сърце ми я безмилостно отритва!
Не мога да му надделея!

Как Йоану да въздам възслава?
Тази мисъл е далечна,чужда!
Че то, сърцето му във лой си плава,
а яденето е насъщната му нужда.

Господи!Живея по…неволя!
Дори не чувствам,че живея!
Но…нека бъде Твойта Воля!
Аз…примирявам се със Нея!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Някога и сега

Във войски трудови служих строител,
само заради туй,че вярващ си бях,
да учех исках за Богумолител,
освобождаващ людете от техния грях.

Беше време на твърд атеизъм,
когато властта воюваше с Бог,
а мисълта-обзета от комунизъм
като върховен единствен налог.

Какво ли властта не стори със мене,
за да ме откаже от този мерак,
да изсъхне в мен туй Божествено семе,
та да не пристъпя Семинарския праг?

Но аз си в Семинария постъпих
там,далече нейде в Черепиш,
срещу атеизма смело се изстъпих.
О,братко,недей да ме кориш!

Завърших тази школа духовна
и тридесет години свещеник си бях.
Говорих,че само Бог е Сила върховна,
която може да ни съди за грях.

Властта комунистическа във пълнота
не успя от свещенството да ме откаже.
Каква ли не измисляше тя тегота,
за да ме без милост сурово накаже!

Сега,в днешното объркано време
персона дебела владика стана
и без и ни на йота да си й дреме
с владичество дълбоко си се хвана.

Боже,не съм аз нивга допускал,
че монах в лакомия може да е,
да живял е разгулно и да е плюскал
и растял е,растял е,но на шкембе!

Как ръка аз да целуна
на такъв дебелак голям,
ако ще да стане глума,
туй не ще го сторя,знам!

Гнус ме е дори да мисля за него,
камо ли да служим съвместно.
Гнус ме е и от мазното му его
и от цялото му същество телесно.

Водач духовен може да ми бъде
духовник скромен и аскет.
Такъв не се намира всъде
с душевна чистота и пиетет.

Мохикан последен си остана
един,единствен Архиерей.
Добре е до него да застана
като духовник и йерей.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Прощално

Години ни радва безрезервно.
Как отлетяха те като миг!
Ти бе кучето наше верно,
ти бе един сияен лик!

Кой сега в очи ще ни погледне?
Кой лапа ще ни подаде?
Кой на рамо ще ни се облегне?
Кой на разходка ще ни изведе?

Уж бе куче най-обикновено,
но с толкова добри очи.
За нас ти бе нещо съкровено
като сноп от слънчеви лъчи!

Прощавай,Тоби,приятелю наш,
ако с нещо към теб сме сгрешили!
Смъртта вече спусна своя плащ,
но не така,не така ние сме решили.

Ти оставаш завинаги в сърца ни!
Ние не ще те никога забравим.
Кой ли от днес ще ни „брани“,
какво ли без тебе ще правим?!

Тоби, прощавай!

Иван Илчев

Стандартен

Сърце

Когато скараме се вкъщи
и внезапно буря затрещи,
когато всеки се намръщи
и започне яко да крещи,

тогава Тоби любимецът наш,
този тъй вещ парламентьор,
мира простира като плащ
помежду ни като волонтьор.

И сърцата ни пулса намалят,
по лицата ни грейват лъчи,
в очите ни искри се палят,
в душите ни веч не горчи.

Защо?

Защото „всички обичат Тоби!!!“
Той е нашето общо сърце!
За всички ни е като лоби
и мира ни държи във „ръце“!

Иван Илчев

29.09.2016

Стандартен