Някога и сега

Във войски трудови служих строител,
само заради туй,че вярващ си бях,
да учех исках за Богумолител,
освобождаващ людете от техния грях.

Беше време на твърд атеизъм,
когато властта воюваше с Бог,
а мисълта-обзета от комунизъм
като върховен единствен налог.

Какво ли властта не стори със мене,
за да ме откаже от този мерак,
да изсъхне в мен туй Божествено семе,
та да не пристъпя Семинарския праг?

Но аз си в Семинария постъпих
там,далече нейде в Черепиш,
срещу атеизма смело се изстъпих.
О,братко,недей да ме кориш!

Завърших тази школа духовна
и тридесет години свещеник си бях.
Говорих,че само Бог е Сила върховна,
която може да ни съди за грях.

Властта комунистическа във пълнота
не успя от свещенството да ме откаже.
Каква ли не измисляше тя тегота,
за да ме без милост сурово накаже!

Сега,в днешното объркано време
персона дебела владика стана
и без и ни на йота да си й дреме
с владичество дълбоко си се хвана.

Боже,не съм аз нивга допускал,
че монах в лакомия може да е,
да живял е разгулно и да е плюскал
и растял е,растял е,но на шкембе!

Как ръка аз да целуна
на такъв дебелак голям,
ако ще да стане глума,
туй не ще го сторя,знам!

Гнус ме е дори да мисля за него,
камо ли да служим съвместно.
Гнус ме е и от мазното му его
и от цялото му същество телесно.

Водач духовен може да ми бъде
духовник скромен и аскет.
Такъв не се намира всъде
с душевна чистота и пиетет.

Мохикан последен си остана
един,единствен Архиерей.
Добре е до него да застана
като духовник и йерей.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s