Примирение

Не познавам монашеския одър,
нито съвестта ми е „чисто бяла“,
не мога да се чувствам бодър,
че мъка в сърцето ми е спряла.

И защо ли минава ми през Ума
и през нея-душевната ми лира,
че не каза Кирил последната си дума,
но пък показа как бързо се умира.

Защо ли убийците му не разкриха
и не изрекоха им никаква отсъда?
Те с удоволствие венец му „свиха“
и в чувствата им нямаше оскъда.

Яростта ми „на нокти“ се издига,
„благоговейно“,за да се „прекръсти“,
уловила монашеска интрига
и хищните и мръсни пръсти.

Е,как да бленувам за молитва?
Е,как духовно да живея?
Сърце ми я безмилостно отритва!
Не мога да му надделея!

Как Йоану да въздам възслава?
Тази мисъл е далечна,чужда!
Че то, сърцето му във лой си плава,
а яденето е насъщната му нужда.

Господи!Живея по…неволя!
Дори не чувствам,че живея!
Но…нека бъде Твойта Воля!
Аз…примирявам се със Нея!

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s