Висини

В мигове самотни понякога питаме:
Кой би положил сърце си за нас?
И в самотата своя сякаш политаме
като авиатор звезден, като звезден ас.

Тогава мисъл крилата в глави ни се ражда,
що прави смислени нашите дни,
която добротворство в сърца ни насажда
и обезсърчава в нас всички злини.

А дните ни,от тъй безнадеждно сиви,
в които злото житейско крещи,
превръщат се в лъвчета малки,игриви,
със силни, силни и здрави плещи.

В ушите ни зазвучават думи подбрани
и понасят ни леко върху свойте вълни,
неусетно зарастват душевните ни рани,
а в сърца ни вече милост кълни.

 

Тогава изпълват ни копнежи извечни,
тогава край нас простора звъни,
тогава делата ни стават сърдечни,
тогава политаме във висини.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s