Висини

В мигове самотни понякога питаме:
Кой би положил сърце си за нас?
И в самотата своя сякаш политаме
като авиатор звезден, като звезден ас.

Тогава мисъл крилата в глави ни се ражда,
що прави смислени нашите дни,
която добротворство в сърца ни насажда
и обезсърчава в нас всички злини.

А дните ни,от тъй безнадеждно сиви,
в които злото житейско крещи,
превръщат се в лъвчета малки,игриви,
със силни, силни и здрави плещи.

В ушите ни зазвучават думи подбрани
и понасят ни леко върху свойте вълни,
неусетно зарастват душевните ни рани,
а в сърца ни вече милост кълни.

 

Тогава изпълват ни копнежи извечни,
тогава край нас простора звъни,
тогава делата ни стават сърдечни,
тогава политаме във висини.

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s