Какво е?

Какво е да събудиш се във мрак
с Вечерница, трептяща в небосклона?
Какво е да повдигнеш крак
и да стъпиш в „мъртва“ зона?

Какво е да те преценява антипат
и то такъв, който мисли се велик,
който мисли се с талант крилат,
а не вижда мазния си лик?!

Та можеш ли такъв да тачиш,
да му се кланяш и ръка целуваш,
когато идва ти да плачеш
и от себе си да се срамуваш?

Водач духовен може тоз да бъде-
човек със скромност,но начетен.
С такъв бих ходил всякъде и всъде.
Такъв не прави ме нещастен и несретен.

Бих се поклонил на всеки от народа
с държание достойно и човешко,
не бих търсил никога изгода,
дори да съм в неведение най-тежко.

Бих се пържил в огъня на Ада
и какво ли аз не сторил бих,
но не ще оставя някого да страда,
щом е със сърце, скромен е и тих.

Но на „мазен чувал със карантии“
не бих се никога свенил,
дори да вдигнат се и шумнотии,
нему не бих се поклонил.

Ето туй е да събудиш се във мрак
с Вечерница,трептяща в небосклона.
Ето туй е да повдигнеш крак
и да стъпиш смело в „мъртва“ зона…

 

 

 

 

 

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Лава

Нима животът ми е толкоз скъп,
че заради него трябва да остана
да живея на острия му ръб,
дор  „ритна“ църковната камбана?!?

И винаги да бъда кротък,тих
и на всекиго да съм васал!!!
Е,как пък аз такъв бил бих!!!
Да стана някакъв месал!!!

Да не застъпя се никога за моето „аз“,
каквото и във дните ми да става!!!
О,не!Какъв бих бил в сюблимен час,
ще удържа ли дълго свойта „лава“?!?

Защото спящ вулкан е моето сърце
и лава в него винаги  клокочи.
Туй точно показва го сурово ми лице
на всеки,що търпението ми „просрочи“.

 

 

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандартен

В роля

Пред мен е чаша антифриз
убийствено силен концентрат,
а животът с поредния сюрприз
прави ме на Мефистофел брат.

На битието спомените ми прехвърчат
пред погледа ми замЪглено вглъбен,
в конвулсии неистово се гърчат
пред всеки форсмажорен ден.

Защо ли пакибитието ме привлича
със съблазън някаква необяснима?
Езикът ми неясни термини изрича
в неразбираема и много тиха рима.

Да, животът ни е сцена театрална,
а Творецът е Режисьорът Главен.
Не,не искам роля специална,
но във своята да нямам равен.

А така аз доволен ще остана
от туй,що си ми е отредено,
пред Съдбата смело ще застана
и дори без , без  его наранено.

To be or not to be?C’est la vie!

 

 

 

 

 

 

йерей Иван Илчев

Стандартен

Вълшебна сила

Когато в плен си на порив устремен
в дерзание и търсене на духовни висоти,
но биваш жестоко в сърцето ранен
от нечовешки низости и клевети;

когато усещаш се напълно разбит,
без остатъци и на мъничко сила
и чувстваш се от живота изтрит,
а душата ти сякаш изцяло е гнила;

когато няма кой да дари те със радост
и да направи ти смислени дните,
тогава нахлува в тебе сатанинска сладост,
че все по-властно те пленяват злините.

В конвулсна жестокост свиват се твоите длани,
после въпросът вече е само, само кога
ще успее егото твое да те примами
и без милост да изправи те на мъстна нога.

Тогава Вярата с вълшебната си сила
нов път на сърцето ти показва,
а Надеждата, доброто в теб открила
от грешка съдбовна с Любов те запазва.

И Тази Любов Е що хора ни прави,
Която в сърцата ни огън запалва,
гради отношения крепки и здрави
и личности с чест и достойнство извайва.

йерей Иван Илчев

Стандартен