Играта

 

 

Препитание да търсиш на шейсет!
Дори Тантал не би ти завидял!
Да скиташ се несретен, жалък,клет,
със хъс,отдавна в теб изтлял!

Да срещат те със присмехи прикрити,
да питат те „не си ли пенсионер?“,
а ти, отдавна с пориви изтрити
да си петимен, дори за портиер!

В глава ти да нахлуват мисли разни,
що трудно успяваш да възпреш,
а те оказват се дори заразни,
че идва си ти просто да умреш!

В гърдите твои сърце да не усещаш,
но в душата си -огън как гори;
да не искаш никого да срещаш,
а да потулиш се в тилилейските гори!

Но… срещаш детенце ослепяло,
че даже и със куцащо краче
и тогава някакси, макар и вяло
устата твоя иска да рече:

Животът! Какво наистина е той!!!
Ковачи ли сме ние на съдбата,
на онези мигове, незнаен брой
или просто всички сме в … Играта!!!
Играта,що останала след Ной!

Тази,на която Бог е режисьор
и сурово разпределя ни ролите свои,
в които роб един е, друг е пък сеньор;
днес във Рая,а утре-извън Райските покои!
И все самин!Не знам да кажа ли „Амин“?

йерей Иван Илчев

Реклами
Стандарт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s