Далеч във времето назад
преди повече от двайсет века,
една звезда във звездопад
показа, че роди се Той – Човека!

Една ясла се изпълни с топлина
не само от животните във нея
и от блясък на Небесна Светлина
(от Звездата, що света огрея).

Там тихо сред животни кротки
Божествено Отроче се роди
и според ангелските „сводки“
То живота ни ще подреди.

Но изминаха веч двайсет века,
промяна в нас никак не личи-
вълк си е още човек за човека
и стръв има в човешките очи.

Защото вътре в нашите сърца
Иисус нивга се не ражда,
не сме ние Божии деца,
че вечно егото ни сважда.

А колко малко е потребно само-
„ясли“ да направим своите сърца,
да подкрепим в нужда нечие рамо
и човечни да са нашите лица.

И тогава ще се спусне Тиха Нощ
в пелерина чудна и неотразима,
ще усетим във сърцата си Небесна Мощ
и ще блаженства душата ни незрима!

йерей Иван Илчев