Съзвездията в нас

(религията на влъхвите)

 

 

 

 

Бавно,тихо лунна нощ разпростира
върху земята воалите си чудни.
Погледът ми избираемо се взира
в съзвездия със светлини изумрудни.

Астрознаци търсят моите очи,
мислите ми-по мистериите им разпилени,
загадъчност по лицето ми лъчи,
зениците ми-в лунна светлина облени.

Всеки ден астрологичен знак си има,
с допълващ характера му асцендент,
с периодичност циклична,обозрима,
показваща кой в какво е претендент.

За някои туй са дивотии древни,
думи,които и пет пари не струват,
но други черти във тях намират верни,
що прекрасно същностите ни рисуват.

Зарееш ли се в горчиви спомени отминали
и прекараш ли през тях отношенията свои,
ясно ще съзреш знаците,що са те сривали,
(знаците,що са те вкарвали в душевни усои).

И  изведнъж пред тебе ще застане
точно твоят знак непоносим,
горчилка в тебе ще настане,
че от него бил си ти раним.

Но занапред тихомълком ще го игнорираш
с отношение, учудващо търпимо,
и с душевен взор, истински разбиращ
ще правиш битието си значимо.

йерей Иван Илчев

Advertisements
Стандартен

Адамови бразди

 

 

 

 

 

 

Какво е животът без своята младост,
когато не къпе се в жизнена сила?
Това са дните без истинска сладост,
които старостта е вече пленила!

Това е време, когато тайно се вглеждаш
в огледалото на стената пред тебе,
а от бръчките свои с яд се зареждаш
и ти иде да си поплачеш как требе.

Амбиции,труд, проблеми житейски
открадват повече от нашите дни,
а в живота ни,(почти плебейски)
малко от тях остават свободни.

Дни,в които любящите наши сърца
вкусват от памука захарен на любовта,
а по свежите ни и млади лица
личат ярко поривите на страстта.

Как само отпускаме тогава юздите
и се понасяме във чуден фокстрот,
за час достигаме и до звездите,
потънали в загадъчна мускусна пот

и изстрелваме цяла Млечна галактика
от милиони малки, малки звезди,
които в някаква калейдоскопна фантастика
генетично поемат по извечни бразди.
Ех, младост, младост!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Римно за есето

Да напишеш стойностно есе,
което подкория да гъделичка,
трябва музата да те тресе
и вълнАта й да те „наплиска“.

Тогава, дори не се усещаш
как се думите нанизват,
за всичко лесно се досещаш,
словата просто те пронизват.

После, когато го четеш,
сам не проумяваш как
успял си да го побереш
в пръстен като някой маг.

С малко думи казваш всичко,
визуализации, дори градиш.
Що пишеш идва си самичко-
не успяваш да го проследиш.

Знайно е,че това е дар,
с който дарило те Небето,
а словото, подобно фар
осветлява на думите полето

и нижеш си лехите в него,
бързо букви в тях садиш,
сякаш във небесно Лего
светлинен пъзел си редиш.

Ей, Господи, благодаря Ти
за неспокойния ми мир,
за словесните ми страсти
там,в подкорната ми шир!

йерей Иван Илчев

Стандартен

Нощни мисли

 

 

 

 

 

 

 

 

Лежа по гръб,вперил очи в тавана,
еврейска песен слушам в захлас,
песен за душата специално подбрана
(тихо в нощта звучи мъжки глас).

Господи,чедата на този народ
дарил Си ги с мъдрост и със таланти
и след двайсет века на заход

ще сториш ги пак духовни гиганти!

Ще се изпълни онова пророчество древно:
„Йерусалим пак ще застане начело.“,
не ще го спре арабството гневно,
(че във него и то култура е вплело).

Да, бавно Израил изправя снага,
Бог го подкрепя,дарява го с сила.
Вижте подема му днес и сега-
държава отново е,що ръст извисила!

Стъпка по стъпка тя ще доказва,
че народ избран е под това небе,
а Бог враговете й ще наказва
и претенциите им ще погребе.

йерей Иван Илчев

Стандартен

Псалм

Във вихъра на налетяла те депресия,
поради неясно здраве,в тегота,
да превърнеш всичко във импресия
и да усетиш душевна чистота,

(това се случва с Вяра във сърцето,
Вяра,подкрепяна от трезвен ум),
ще преплуваш с нея на живота си морето,
ще обходиш не един житейски друм.

Нали със нея Надеждата ти не умира,
дори когато се прощаваш с младостта;
нали от нея сила Ангелска извира
и прекрасна прави в тебе старостта.

Когато и Любовта каже свойта дума,
подкрепяйки пулса на морно ти сърце,
съвсем тогава не идва ти на ума
да изпуснеш щастието из своите ръце-

щастието,че имаш подарени още дни,
на които да се радваш безрезервно,
да усещаш фибрите си още годни
във блаженство някакво, неимоверно.

Тогава тихо в тебе се поражда псалм
с благодарност свята къмто Абсолюта,
що пълни душата ти с Небесен плам
и зарейва те във Божествена сюита.

йерей Иван Илчев

Стандартен